Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първите думи на Путин от доста време насам хвърлиха цял свят в ужас, този път разкри черния си план в прав текст
  • Новини

Първите думи на Путин от доста време насам хвърлиха цял свят в ужас, този път разкри черния си план в прав текст

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
ptuajjsjsacvqlqti.jpg

Руският президент Владимир Путин заяви, че цар Петър Велики през XVIII в. не е завладявал нови територии, а е „връщал“ загубени от руската държава територии, и добави:

„По всичко личи, че и на нас се е паднала задачата да си връщаме и да укрепваме, и ако изхождаме от това, че тези базови ценности са в основата на нашето съществуване, със сигурност ще успеем да се справим с предизвикателствата, пред които сме изправени.“

Това е първото изявление на Путин, което може да се тълкува като допускане на възможността за анексиране на нови украински територии.

На 24 февруари, когато обяви началото на инвазията, Путин каза в прав текст: „Нашите планове не включват окупация на украински територии“.

Днес руският президент говори пред млади предприемачи след изложба, посветена на Петър Велики.

„Фактът, че трябва да се защитаваме, да се борим – това са очевидни неща. Току-що бяхме на изложбата, посветена на 350-годишнината от рождението на Петър Велики. Почти нищо не се е променило. Петър Велики води Северната война в продължение на 21 години. Човек би си помислил, че той е воювал с Швеция, че е отвръщал на нападение… Нищо не е отблъсквал, а го е връщал обратно“, каза Путин.

Междувременно президентът на Украйна Володимир Зеленски въведе санкции срещу цялото правителство на Русия, начело с президента Путин.

ЛДНР и завзетите територии на Херсонска и Запорожка област се планира да бъдат обединени в един федерален окръг в рамките на Русия, съобщи днес „Медуза“, като цитира три източника, близки до администрацията на руския президент.

Един от източниците заяви, че „окръгът ще се появи, след като на тези територии бъдат проведени референдуми за присъединяване към Русия (ще бъдат определени две дати – през юли, ако ситуацията на фронтовата линия позволява, или – по-вероятно – на 11 септември, единния ден за гласуване в Русия). Украинските територии няма да се присъединят към сегашните съществуващи окръзи“.

Създаването на окръга се контролира от Борис Рапопорт, заместник-началник на отдела на апарата на президента, отговарящ за обезпечаването на държавните дела. В Кремъл той е смятан за „кризисен мениджър“.

Рапопорт вече се е занимавал с Донбас през 2014 г. По време на „кураторстването“ на Владислав Сурков над Донбас той е бил заместник-ръководител на дирекцията за социално-икономическо сътрудничество със страните от ОНД, пише „Медуза“.

Източници на изданието твърдят, че Рапопорт вече е в Донбас и посещава завзетите територии в Херсонска и Запорожка област.

В същото време, според изданието, Кремъл търси „политкомисари“ – служители и политтехнолози, които ще извършват политическа, обществена и информационна работа в завзетите територии.

Според източниците в близко бъдеще постовете си може да загубят ръководителите на Донецката и Луганската народна република – Денис Пушилин и Леонид Пасечник. Очаква се те да бъдат заменени от руски служители: „Не бива да има бъркотия в разпределението на бюджетното финансиране от неясни местни персонажи. Парите трябва да отидат в правилната посока“.

Днес върховният съд на Донецката народна република осъди трима чужденци, които са се сражавали на страната на Украйна.

Айдън Аслан и Шон Пинър от Обединеното кралство и Саадун Брахим от Мароко бяха осъдени на смърт, съобщи Интерфакс. Съдебният процес продължи три дни.

Те са признати за виновни в наемничество и „извършване на действия, насочени към завземане на властта и сваляне на конституционния ред на ДНР“. Обвиняемите разполагат с един месец, за да обжалват в рамките на месец и да разчитат на това, че лидерът на ДНР Денис Пушилин ще ги помилва, а присъдите им да бъдат заменени с доживотен затвор или 25 години колония.

„При произнасянето на присъдата съдът се ръководеше не само от предписаните норми и правила, но и от основния, непоклатим принцип – справедливостта. Именно този принцип даде възможност да се вземе това трудно и тежко решение за налагане на смъртно наказание на осъдените“, заяви Александър Никулин, който председателстваше процеса.

Шон Пинър и Айдън Аслан се предадоха в Мариупол в средата на април. Брахим Саадун се предаде във Волноваха през март.

Друг чужденец, Андрю Хил от Обединеното кралство, е подсъдим в ДНР, но засега не е осъден.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧЕРВЕН КОД за България, още нищо не сме видели: Ето къде първо ще се изсипе стихията!
Next: Ето какво трябва да спазвате на Черешова задушница, която е скоро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.