Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България замръзна! Съсипаха брутално Слави Трифонов, нещата излизат извън контрол
  • Новини

България замръзна! Съсипаха брутално Слави Трифонов, нещата излизат извън контрол

Иван Димитров Пешев юни 14, 2022
slviaviananrsnnsa.jpg

Поведението на Слави Трифонов като едноличен собственик доведе до това, че тази партия се самоизчегърта, а с това, което направи, изчегърта цялата държава. Това заяви на извънреден брифинг министърът на спорта в оставка Радостин Василев, който публично свали доверието си от лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов.

„Не съм вярвал, че ще изрека тези думи, но дойде моментът, в който България ми е по-важна от група лица, които най-вероятно владеят нашия лидер„, каза Василев.

Заедно със спортния министър в оставка партията напускат депутатите Иво Атанасов, Николай Радулов, Светлин Стоянов – бивш офицер от НСО и бивш областен координатор на ИТН Русе, Георги Георгиев, Деян Петков – общински коодринатор на Плевен.

„Решението му да изтегли министрите си от кабинета не е координирано с никого, вчера излъга. Разбрах, че ще бъда изтеглен 30 минути преди изказването на Трифонов. Не съм го виждал откакто станах министър. Явно разбиранията ни за морал са различни“.

„Докато през април бе оправдано оттеглянето ни от властта, бях свидетел на безпрецедентното необяснимо саботиране на властта. Подлъгах страшно много хора. Ангажирах хора да ми помагат в министерството. Аз си зарязах семейството, почти си унищожих адвокатската практика за каузата, защитавах Трифонов. Най-вероятно задкулисието проби при нас„, коментира той.

„Моралът на Слави не е достатъчен, за да бъде лидер на тази партия. Принципите на ИТН не могат да бъдат нарушавани дори от Слави Трифонов. През последните дни бяхме подложени на много голям натиск, много колеги ни подкрепят„, добави Василев.

„Слави никога не се е интересувал от мнението на избирателя, от своите депутати. Не е дошъл 2 години в офиса в Плевен, родният му град. Оправдавах всичко това със затрудненото му здравословно състояние и особения му характер.

При всичките ни срещи с него все повече в мен се задълбочаваше усещането, че това не е парламентарен, а бизнес проект. Това е било заложено още от самото начало”, посочи той.

„Македония не е причината Слави да изтегли министрите си. Причината е, че не могат да се реализират някакви финансови интереси. Слави не е жаден за власт, той е бизнесмен„, каза още Василев.

Той подкани Тошко Йорданов да се подложи на полиграф за това дали получава финансови облаги във връзка със структури, „обладали Министерството на регионалното развитие“

„Всъщност заради това министерство пада държавата. Имаше майтап сред нашите депутати, че правителство ще има, докато Гроздан Караджов е на власт“, посочи Василев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съдбовно за всички българи! Слави Трифонов преобръща държавата само до месец
Next: Неочаквана трагедия: 9-годишно дете почина от въшки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.