Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Е този път Лена Бориславова наистина остави цяла България със зейнайи уста, вижте какво изтърси
  • Новини

Е този път Лена Бориславова наистина остави цяла България със зейнайи уста, вижте какво изтърси

Иван Димитров Пешев юли 2, 2022
elnaunausutata.jpg

Малко след полунощ в петък началникът на кабинета Лена Бориславова публикува във Фейсбук емоционален пост как минава един ден на правителството на Кирил Петков. Ето какво написа тя за отминалия първи юли:

„05:52 Изгрев. July morning. Очакване за по-добро бъдеще. Празнуваме свободния дух.

09:00 Азерски газ тече в пълен обем към България. По тръба, която винаги е била там, само че ГЕРБ не я „виждаха“, а диверсификацията не я искаха.

Газохранилището в Чирен е пълно над една трета – 34,5 на сто и в него има нагнетени 190 млн. куб. м газ.

9:10 Повярвал си чуждоплатен политически клакьор с прозвище на чужда валута държи реч за национално предателство в българския парламент. Пак ще вее чуждо знаме на национален протест – няма право на избор.

11:20 Лукойл Нефтохим ще плаща данък печалба за първи път от 15 г. (или мой половин живот) насам. Декларира 75 млн. печалба.

12:00 Ултиматум. Строга, но справедлива господарка от чужда държава заплашва правителството на суверенна България! #закривай

12:01 Ултиматумът изтича. Слънцето още грее?! Война няма.

12:30 Трибунка за електората на миналото.

14:10 На вододел. Газова връзка в Нова Загора. Истинска Диверсификация. Политикът на новото време.

Постът не е по-важен от каузата! #немеестрах #КирилПетков

Програма за бъдещето. 8 цели. 121 независими. Нормалност.

15:45 Слънцето още грее. България още е свободна независима държава. НАТО и ЕС официално застават зад България. #NATO #EU

17:00 Мандат. Политик от миналото подава папка. Отговорност. Бъдеще.

19:05 Глътка въздух.

П.С. 2021 Чехия гони 70 руски дипломати.

Бъдеще. Смисъл. Кауза.

До утре!“, написа в петък в полунощ Лена Бориславова. Към поста си тя е добавила и карикатура на началника си Кирил Петков, направена на същата дата миналата година.

В събота сутрин главният секретар на президента – Димитър Стоянов – пък пусна пост, навярно визиращ писанието на Бориславова: „В отговор на един „напудрен“ ФБ пост… Политикът от новото време се оказа след 6 месеца политик без време. Определеният за политик на миналото комай ще връчва пак папки с мандати наесен. Този път кой ли ще я получи? Някой нов случайник, пресякъл два пъти коридорите на властта или вдигнал плакат, че не се страхува? Светло бъдеще с лъжи не се гради! Дано да греша, че …“, написа Стоянов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова показа цените в супермаркет и се похвали: Свалих цените с 20%
Next: БОМБА В СЪБОТНИЯ ДЕН: Кои българи лапат по 4 бона на месец от съмнителни руски организации

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.