Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 20-годишна призна, че е бременна, а седмица след това бъдещата баба разбра нещо шокиращо
  • Новини

20-годишна призна, че е бременна, а седмица след това бъдещата баба разбра нещо шокиращо

Иван Димитров Пешев юли 5, 2022
praiznanbnggg.jpg

Историята на 37-годишната американка Алисън Камерън е направо невероятна. Преди две години 20-годишната й дъщеря Скай Армстронг й съобщила, че е бременна. „Бях супер изненадана. Скай бе за първа година в университета, имаше сериозен приятел, но далеч не очаквах да ми каже такава новина. Бях една на 16 години когато я родих и изобщо не си представях и не исках и тя да бъде млада майка като мен. Все пак приех с усмивка новината”, спомня си Алисън.

След първоначалната изненада щастие взело връх. Но само за седмица. Защото точно след толкова време Алисън научила нещо, което щяло да преобърне тотално не само нейния живот, но и този на бременната й дъщеря.

„С бащата на Скай се бяхме разделили малко след раждането й. от години бях щастливо обвързана с Лий. Аз бях на 35 години, а той на 34. Винаги съм си мислила, че искам още деца, н Скай ми бе достатъчна, а Лий нямаше негови деца. Пиех противозачатъчни от години. Малко преди Скай да ми каже, че е бременна ги бях спряла. Цикълът ми закъсняваше. Мислех си, че е заради притеснението от новината, че дъщеря ми е бременна, а аз ще стана млада баба. Изобщо не ми мина през главата, че може да съм бременна, но реших да си направя тест. Тогава останах шокирана. Аз бях бременна. Дъщеря ми също. Аз бях бременна бъдеща баба”, спомня си Алисън.

„Когато казах на Скай тя първоначално се шокира, но след това прие новината добре. Никога не съм мислила, че ще бъда бременна по едно и също време с дъщеря ми, но ето, че се случи. Двете заедно ходихме на курсове за безболезнено раждане четяхме едни и същи книги за бременни, заедно ходихме на прегледи при гинеколога и заедно се готвехме за бъдещите ни бебчета”, споделя още бременната бъдеща баба.

По думите й често хората ги бъркали за бременни сестри, а щом им казвали, че са майка и дъщеря оставали потресени от смелостта им да имат бебета по едно и също време.

Всички – Алисън и половинката й Лий, Скай и нейният приятел 22-годишният Райън, живеели в двуетажна къща в американския град Дарлингтън, окръг Дърам.

Скай трябвало да роди на 12 януари 2017 г., а майка й на 12 февруари.

Шест седмици преди термина на Скай обаче водите й изтичат. Тя веднага е приета в болница, където ражда по естествен начин дъщеричката си Елиза. Малката била с тегло под нормалното и затова се наложило малко по-дълго да остане в болница.

„Щом Скай се прибра у дома с Елиза се разплаках. Прегърнах дъщеря си и внучката си и осъзнах, че нямам търпение и моето бебче да се появи на бял свят”, спомня си Алисън.

Само шест седмици след появата на внучката й младата баба усеща, че нейното бебче не се движи в корема й. „Отидох на лекар. Той ми каза, че всичко е наред, но все пак да вляза в болница, за да предизвикат раждането. Веднага щом ме приеха водите ми се спукаха от само себе си. Така само след няколко часа малкият Уго, който тежеше цели 7 килограма, се появи на бял свят”, спомня си с радост Алисън.

По думите й животът в двуетажната им къща е станал доста интересен откакто том има две малки бебета.

„Връзката между мен, дъщеря ми, нейното бебе и моето бебче е уникална. Децата ни растат заедно, а ние се подкрепяме напълно. Понякога Скай гледа и двете бебечета, а аз си почивам. Друг път е обратното, а понякога ги оставяме на бащите им и излизаме за вечер само за нас – момичетата. Да родиш заедно с дъщеря си звучи странно и плашещо, но може и да се окаже най-голямото щастие. Децата ни не се възприемат като вуйчо и племенница, а по-скоро растат като братче и сестриче – разбира се с две различни майки, една от който е баба”, казва с усмивка Алисън, докато разказва необичайната си семейна история. / jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Владимир Путин се свлече на бюрото
Next: Тези пенсионери у нас са истински богаташи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.