Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Осиновена съм и отчаяно търся биологичната си майка, имам всичко, само нея – не
  • Новини

Осиновена съм и отчаяно търся биологичната си майка, имам всичко, само нея – не

Иван Димитров Пешев януари 6, 2024
sohsihsinovava.jpg

Историята на едно вече пораснало осиновено дете на Бургас, което отчаяно издирва биологичната си майка, със сигурност би трогнала мнозина. У нас обаче тайната на осиновяването е гарантирана със закон.

При осиновяването веднага е сменено името й, както и последните четири цифри на ЕГН-то й. Кремена е израснала в Бургас, завършила е основното си образование в ОУ „Братя Миладинови”, а след това и средното в СОУ „Иван Вазов”.

Разтърсващият разказ на Кремена Чорбаджиева е достоен за бестселър. Красавицата е родена на 5 септември 1987 г. в Бургас и е изоставена в Дом майка и дете.

Въпреки това тя е благодарна, защото почти веднага я сполетял огромен късмет и е осиновена от добро семейство, което я отгледало с любов и истинска родителска грижа.

В момента Кремена е на 28 години и търси биологичната си майка. Тя моли всички, които видят нейния зов за помощ, да го разпространяват с надеждата, че той ще стигне до майка й и някой ден двете ще се срещнат.

Репортер на Флагман.Бг се срещна с младата жена, която отчаяно търси майка си само за да й зададе няколко въпроса, които от 6 години я измъчват. Ето целия й разказ:
„Родена съм в Бургас, дадено ми е името Мария Радкова Иванова и съм осиновена в същия град. Биологичната ми майка се е казвала Радка Иванова и е била около 30 или 31-годишна, когато ме е родила.

Не я търся, за да я съдя за действията й,
а просто да разбера защо се е наложило да ме остави, дали имам брат или сестра, какви наследствени заболявания евентуално може да се появят и при мен. Сега тя трябва да е на около 60 години.

Търся я, но е много трудно. Обиколих всички институции, не съм стигнала само до Родилното отделение. Казват ми, че трябва да заведа дело. Как да го направя, след като знам, че няма да ми кажат нищо. Не съм първата, не съм и последната, която иска разкриване на тайната на осиновяването. Всички подобни дела са без успех…
Осиновителката ми призна всичко и реши да ми помогне.

Тя също смята, че имам право да знам коя съм. Бургас е малък. Искам да избегна най-лошото, да предпазя себе си и трите си деца. Много хора ме питат дали няма да се разочаровам – колко повече да се разочаровам от това, че тази жена ме е изоставила? В решението по делото информацията е много оскъдна. Пише, че съм се родила с името Мария Радкова Иванова, с биологична майка Радка Иванова. Знам само, че майка ми е или 55 или 56 набор.
Родена съм недоносена в Окръжна болница в Бургас, изоставена съм и веднага съм настанена в Дом майка и дете, след което за щастие са ме осиновили безкрайно любещи и грижовни родители. Всеки ден, във всяка една свободна минута пиша на всички, публикувам информация в социалните мрежи, помагат ми и известни лица, които споделят историята ми…

Правя всичко възможно с надеждата някой да ме разпознае.
Питам, подавам молби в институциите, всеки ден се запознавам с нови хора. Но се сблъсквам с чиновническо безхаберие. Знаете ли колко е неприятно да видиш как отвсякъде ти затварят врати?! Вече нямам представа към кого да се обърна. Все още вярвам, че ще се намерят добри хора, които да я разпознаят по описанието и един ден да се срещнем.
Не искам да я връщам. Отгледана съм от прекрасни родители, които винаги са били до мен.

Каквото и да съм правила – в добро и в зло те винаги са били зад гърба ми. Винаги са ме подкрепяли. И никога няма да ги предам. Дори и да я открия, към биологичната си майка аз никога няма да се обърна с думите „мамо” или „майко, майчице”.
Искам просто да я попитам – дали се сеща на 5 септември 1987 г. за мен.
Искам да питам защо се е отказала от мен… от самото ми раждане? И ако наистина има други деца – толкова ли е нямала едно късче хляб за мен, а за другите има? Аз нещо по-малко ли съм от другите? Дали и тя ме е търсила?
Вярвам, че ще я намеря.

Искам да я попитам как е спала спокойно 30 години, след като знае, че аз съм някъде там и тя ме е захвърлила. Не я оправдавам, родила ме е на 30 години и не е можела да ме задържи… Трябва да имаш сила да се опълчиш, да имаш смелост, да знаеш, че родителите ти ще склонят, каквото и да е.

Аз съм родила 3 деца… Не мога да си представя как бих живяла без тях. Не мога да си представя да си погледна детето и да го изоставя. За мен това е една чужда жена. Това, че ме е родила и ме е изоставила, никога няма да й го простя.
Да, благодаря й! Дала ми е живот, но дотам.

Все пак искам да знам обаче коя е, а не знам как да я намеря. Това ми тежи. Не е приятно чувството да разбереш, че не си бил желан още от появата си. Да знаеш, че някой не те иска. Няма какво повече да ме разочарова от това, че съм била изоставена. Аз съм захвърлена още от самото си раждане. Дори не знам дали ме е погледнала и дали знае бяла ли съм, черна ли съм.
Знам, че тя не е била семейна. В самото решение пише – баща неизвестен. Ако знае кой е, бих се радвала да ми каже. Той може и да не знае за мен.
Много хора ме питат – за какво ти е, да не я търсиш за пари, за наследство. Не! Аз си имам всичко!

Не ми трябват материални неща, искам само да бъда спокойна. Не съм лишена от нищо! До себе си имам прекрасни родители, грижовен мъж и три невероятни деца, отглеждани с любов. Питат ме и защо не търся баща си. Как да търся човек, който е неизвестен и за когото не знам абсолютно нищо.
С какво мечтая да се занимавам ли? Искам да стана фризьор, ще изкарам курсове и ще отворя малък салон. Искам да работя за себе си.”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Връхлитат виелици, сняг и студ! Вижте къде ще бъде минус 15 градуса
Next: Пълен списък на всички български имена с имен ден на 6 януари Богоявление

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.