Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Параноята ги е сковала тежко: Путин и Лукашенко се готвят за нова война, но вижте само кой е в мерника
  • Новини

Параноята ги е сковала тежко: Путин и Лукашенко се готвят за нова война, но вижте само кой е в мерника

Иван Димитров Пешев юли 13, 2022
paranrqolaukaa.jpg

Беларуският президент Александър Лукашенко заяви днес, че е обсъдил с руския си колега Владимир Путин „планове за атака“ срещу Русия, които според него подготвя Западът на фона на войната в Украйна, съобщи АФП, цитирана от БТА.

„Вчера говорихме в детайли с руския президент за стратегическите планове за атака, които се подготвят срещу Русия“, каза Лукашенко. Той увери, че тези „планове“ предвиждат нападения срещу Русия от територията на Украйна и Беларус.

„Историята се повтаря“, заключи беларуският президент, визирайки нахлуванията в Русия на Наполеонова Франция и хитлеристка Германия.

Лукашенко, който преди се опитваше да поддържа баланс между Европа и Москва, сега зае страната на Русия и подкрепи нейната инвазия в Украйна, като й позволи да използва територията на Беларус като тилова база.

През юни Путин съобщи, че Москва ще предостави „в следващите месеци“ на Беларус ракети, на които може да бъдат поставяни ядрени бойни глави.

Заради подкрепата си за Русия и репресиите срещу масовите протести против спорното преизбиране на Лукашенко през 2020 г. Беларус е подложена на санкции от страна на Запада. Това увеличи още повече нейната зависимост от Москва.

Срещу Беларус се води „хибридна война“ и действията на Запада „приближават света към пропастта на една голяма война, в която няма да има победител“, заяви още Лукашенко.

Като използва подобна реторика, говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова на свой ред обвини Съединените щати и техните съюзници в „хибридна конфронтация“ с Русия, „която ни доближава опасно близо до открито военно противопоставяне с нашата страна“. Това би означавало „въоръжен конфликт между ядрени сили“, предупреди тя.

„Очевидно е, че подобен сблъсък крие риск от ядрена ескалация“, отбеляза Захарова в изявление, в което разкритикува подкрепата на Япония за нейните западни съюзници срещу Русия.

От началото на инвазията в Украйна Москва неколкократно използва, повече или по-малко директно, ядрената заплаха, в което западните държави виждат опит да бъдат сплашени, за да прекратят подкрепата си за Киев, отбелязва АФП.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Връщат поликлиниките, няма да сме вързани за един личен лекар
Next: Извънредни новини за Ценко Чоков и сина му

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.