Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Параноята ги е сковала тежко: Путин и Лукашенко се готвят за нова война, но вижте само кой е в мерника
  • Новини

Параноята ги е сковала тежко: Путин и Лукашенко се готвят за нова война, но вижте само кой е в мерника

Иван Димитров Пешев юли 13, 2022
paranrqolaukaa.jpg

Беларуският президент Александър Лукашенко заяви днес, че е обсъдил с руския си колега Владимир Путин „планове за атака“ срещу Русия, които според него подготвя Западът на фона на войната в Украйна, съобщи АФП, цитирана от БТА.

„Вчера говорихме в детайли с руския президент за стратегическите планове за атака, които се подготвят срещу Русия“, каза Лукашенко. Той увери, че тези „планове“ предвиждат нападения срещу Русия от територията на Украйна и Беларус.

„Историята се повтаря“, заключи беларуският президент, визирайки нахлуванията в Русия на Наполеонова Франция и хитлеристка Германия.

Лукашенко, който преди се опитваше да поддържа баланс между Европа и Москва, сега зае страната на Русия и подкрепи нейната инвазия в Украйна, като й позволи да използва територията на Беларус като тилова база.

През юни Путин съобщи, че Москва ще предостави „в следващите месеци“ на Беларус ракети, на които може да бъдат поставяни ядрени бойни глави.

Заради подкрепата си за Русия и репресиите срещу масовите протести против спорното преизбиране на Лукашенко през 2020 г. Беларус е подложена на санкции от страна на Запада. Това увеличи още повече нейната зависимост от Москва.

Срещу Беларус се води „хибридна война“ и действията на Запада „приближават света към пропастта на една голяма война, в която няма да има победител“, заяви още Лукашенко.

Като използва подобна реторика, говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова на свой ред обвини Съединените щати и техните съюзници в „хибридна конфронтация“ с Русия, „която ни доближава опасно близо до открито военно противопоставяне с нашата страна“. Това би означавало „въоръжен конфликт между ядрени сили“, предупреди тя.

„Очевидно е, че подобен сблъсък крие риск от ядрена ескалация“, отбеляза Захарова в изявление, в което разкритикува подкрепата на Япония за нейните западни съюзници срещу Русия.

От началото на инвазията в Украйна Москва неколкократно използва, повече или по-малко директно, ядрената заплаха, в което западните държави виждат опит да бъдат сплашени, за да прекратят подкрепата си за Киев, отбелязва АФП.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Връщат поликлиниките, няма да сме вързани за един личен лекар
Next: Извънредни новини за Ценко Чоков и сина му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.