Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин сравни цените по родното Черноморие и Гърция и буквално размаза министърката на туризма
  • Новини

Българин сравни цените по родното Черноморие и Гърция и буквално размаза министърката на туризма

Иван Димитров Пешев юли 15, 2022
bbegegsracn.jpg

Незапомненият срив от години на летният ни туризъм стана причина за множество статии и коментари по темата в социалните мрежи.

Интересни колажи и видеа се публикуват в повечето групи и страници във Фейсбук, като въпросът е винаги един:

-Къде са туристите?

Отговорът е почти един и същи – в Гърция и Турция. Провокиран от темата, български турист в Гърция реши да направи сравнение на цените в Гърция и България, както и някои други особености на културата на обслужване в Гърция и България, като споделя, че с това се надява и да сложи край на въпроса, защо българите предпочитат Гърция вместо „Слънчев Бряг“,“Златни пясъци“, Созопол, Несебър, Приморско, Китен и т.н.

От Ко4 публикуваме коментара му с лека редакторска намеса:

“Да започнем от факта, че от София до родното ни море километрите са минимум 430, докато на Гърция плажовете през Кулата са с почти 100 километра по-малко, и не ти се налага да минаваш през касичката на КАТ по магистрала „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора, където ограничението е 90 км. в час, вече почти две години и никой не иска да поправя участъка.

От другата страна за Варна през ‘Хемус“ положението е още по-зле, защото там ремонтите на ремонта са ежедневие вече почти пет години, а положението не се променя и така поставяме Гърция пред България като избора ни.

Да предположим обаче, че в Гърция ще ни излезе по-скъпо и затова трябва да изберем България, уви и това е мит, защото цените на хотелските стаи по тяхното крайбрежие, не надвишават тези за нощувка в родните ни хотели, но пък в Гърция няма изненади, от типа паркинга трябва да си го платите допълнително дайте още 10 евро на вечер или се оправяйте сами. Няма изненади, като това ама паркирали сте в синята зона на комплекса не видяхте ли линиите и знаците, колата ви е репатрирана на наказателен паркинг, дайте още 100 лева да ви я върнат.

Мисля, че разбирате, защо предпочитам Гърция пред България, но да продължим.

На границата се чака повече от обикновено в петък вечер, събота и неделя, но това се случва, заради факта, че нашите родни гранични полицаи така и не осъзнаха, че на нас ни е по-изгодно и по-комфортно да си прекарваме почивката в Гърция и вече няколко години, не искат да си променят начина на работа в почивните дни, въпреки наплива от коли на граничните пунктове.

Приветливите гърци, те посрещат с усмивка, не ти искат пари за чадър и шезлонг, искат да консумираш от бара напитка, не е задължително цял ден, за едно кафе или фрапе, което е пет лева, можеш да си седиш цял ден под чадъра на шезлонга. Ако това го пробваш в България след час ще те изгонят от заведението най-позорно. Има и общински плажове, за които плащаш вход, пак пет лева за цял ден и на тях пак ползваш чадъри и шезлонги, и има за всички, няма хора набутани като животни в някакви заградени свободни зони, които са до кошовете които преливат от боклук.

В България чадър и два шезлонга са минимум 25 лева, а за 12 – 13 евро в Гърция вечер можеш да хапнеш след плажа, да ползваш такси или да разгледаш забележителности.

Цените по заведенията са почти като в България, но пък разликата е че там няма да те отровят, да ти пробутат нещо от вчера или някой изнервена сервитьорка да ти обясни, че си никой и ще си чакаш, защото имали много работа и известни личности в заведението.

Но най-важното е, че в Гърция родните ни мутри не вървят, там номерата им не минават, фолк дивите са само едни жени и никой не им се кланя, и не ги боготвори и те не си придават важности, а собствениците на заведенията ще ти помогнат, знаят и не се срамуват да говорят на български и ще те изпратят накрая с пожелания за здраве и успехи, усмихнати лично и само спомена за техните усмивки, ще те връща в Гърция и следващият уикенд.

 

Защото отношението към гостите е важно, обслужването на почиващите е важно и в Гърция уви отдавна са осъзнали, че ден година не храни, а туризъм се прави най-вече с добър имидж, все неща, които родните ни хотелиери, собственици и наематели на заведения и магазини през последните десет години забравиха и най – вече туризъм се прави с помощта на държавата, но за нашето министерство на туризма, което рекламира родното Черноморие в таксита на Ню Йорк с брошурки за милиони левове лична идея на министърката Николина Ангелкова, не искам да пиша, но поне не искам да се учудвате къде сме ние туристите, в Гърция са, в Турция са, в Черна Гора са, защото там не е нито по-скъпо, но пък ни е много по уютно и по-хубаво отколкото при мутрите и мутресите и боклука на родното Черноморие“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напусна ни изключително талантлив българин
Next: Докъде стигнахме! Пазарджиклийка призова хората да се сещат за починалите си близки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.