Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зам.-шефът на следствието разкри как полицайката Симона е закопала Георги Семерджиев
  • Новини

Зам.-шефът на следствието разкри как полицайката Симона е закопала Георги Семерджиев

Иван Димитров Пешев юли 18, 2022
aamsmhzmmha.jpg

Имахме физически проблем да вземем от лицето (Георги Семерджиев, обвинен за тежката катастрофа на бул. „Черни връх в София“) кръвна проба. В арестното помещение лекарите не успяха да му вземат кръв. Това каза пред bTV Ясен Тодоров, зам.

-директор на Националната следствена служба.

Той призова за промени в Наказателния кодекс, които да облекчат работата на разследващите в такива случаи.

Тъй като Семерджиев не даваше съгласие да му бъде взета кръвна проба, това се случи 30 часа след тежката катастрофа, при която загинаха две млади жени.

Според зам.-директора на НСлС обвиняемият не е бил пиян, но най-вероятно е бил дрогиран.

Тодоров изтъкна, че неговата служба бързо е установила къде се намира Семерджиев. По думите му той е трябвало да бъде издирен от полицията и задържан още на 10 юни, когато е спрян в „Студентски град“ и е избягал на служителите на реда.

„Последното задържане на Семерджиев било на 10 юни в „Студентски град„, където е спрян след употреба на наркотични вещества, но е избягал на полицаите. Оттогава никой не е успял да установи местонахождението му. Установихме го, веднага след като случаят бе възложен на Национална следствена служба. В рамките на половин-един час установихме местонахождението му.

Установихме гаражите, които ползва, направихме оглед на гаражите и иззехме някои доказателства. По камерите установихме, че влиза във входа на жилището около час след катастрофата. Не бяхме сигурни дали е вътре, дали е сам, дали е излязъл

Целта беше да влезем във жилището при спазване на всички правила на НПК, защото бяхме убедени, че вътре ще намерим доказателства, едно от тях доста натежа в съда. Вътре намерихме лявата му маратонка, с която е бил обут, дясната бе намерена в самия джип. По стъпалото на извършителя има следи от кръвонасядания от това, че е ходил бос.

Удовлетворен съм от нашата работа. Работата на разследващите и прокуратурата се оценява от съда. Вчера съдийката, за която не може да се каже, че е фен на прокуратурата, е казала пред журналистите, че е впечатлена от работата на разследващите“, посочи той.

Що се отнася до полицайката от Първо РУП Симона Радева, Тодоров заяви, че в момента тя е свидетел за действията на Семерджиев след ПТП-то, „за начина, по който той е стигнал и е влязъл в дома си“.

„Когато претърсвахме жилището, не сме предполагали как е влязъл вътре. След нейния разпит се установи, че с още две лица с една стълба са му помогнали да влезе вътре.

На следващия ден, аз живея в района, отидох със собственото си куче и намерихме стълбата. Не бяхме правили оглед на площите край жилищната сграда, защото не сме очаквали да намерим нещо там”, съобщи още той.

Има данни за покровителство над Семерджиев. Доколкото зная и Вътрешна сигурност на МВР извършва проверка. Предполагам, че резултатите от двете проверки ще доведат до някакво наказателно производство, ако това, с което разполагаме, е истина“, коментира зам.-шефът на следствената служба.

Зам.-директорът на следствената служба уточни, че не е част от разследващия екип по този случай, но е убеден, че колегите му ще проведат пълно и обективно разследване и истината ще излезе наяве.

„Убеден съм, че обективната истина ще бъде разкрита. Ние на 90% сме свършили работата“, каза в заключение той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гответе се! Радев обяви огромна промяна за цяла България! Сменя се напълно
Next: Такова нещо не се вижда всеки ден в София! Двама полицаи са в ступор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.