Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 4 момичета на път за Гърция шашнаха всички на пътя
  • Новини

4 момичета на път за Гърция шашнаха всички на пътя

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
gurqiiqcqinonoc.jpg

Четири момичета от София тръгнаха за морето. Гръцкото. Но вместо обичайното мрънкане – опашки, жега, проверки, PCR тестове, митничари и пр…, те направиха нещо различно.

И толкова необичайно, че успяха да въодушевят иначе традиционно нихилистично настроения българин. Ето разказа на едно от момичетата – той и снимките към него казват всичко:

„Тръгнахме и ние към „Гърцията“ и се сблъскахме с прословутите опашки, за които всички говорят в последно време… не те ни измъчиха обаче… ами това, което беше зад мантинелата… хилядите боклуци нахвърляни навсякъде около нея…

Tочно докато го коментирахме, видяхме как господинът от съседната кола си изхвърли бутилката през прозореца… е така – с кеф! Беше от Румъния, ама не че на нашите братя българи им пука повече…

И така… казват хората, че промяната идва с примера, не с критиката, та запретнахме ръкави! Чакахме на границата около 3 часа, което ни излезе към 15 от малките чували и два от големите! За големите, както и за ръкавиците, благодарим на момчетата от ОMV, които на драго сърце ни ги предложиха като ни видяха.

От тях снимки нямаме, тъй като докато събирахме, дoйде ред и за нашата кола да се придвижи и останахме без телефони… но пък не кой да е, a самите полицаи ни закараха до колата… Вдъхновиха се и те… Мислехa, че са ни пратили от някоя организация! Когато им обяснихмe, че никой не ни е пратил, предложиха помощ сами!

Което само доказва още веднъж, че с пример наистина всичко се постига… Следователно, призивът ми e следният: ние и само ние избираме каква отговорност да поемем, каква енергия да дадем на този свят, какво да му оставим… Mожем да чакаме 3 часа на границата, псувайки и хвърляйки боклук… a можем да оползотворим времето и да почистим c усмивка… Ние избрахме второто… A вие?

P. S. Въпросният румънец не само че се извини, a и предложи помощта си, изваждайки бутилка с вода и сапун, за да ни полеe дa си измием ръцете след като бяхме събирали.“

Това, което направиха тези български момичета, предизвика възторга и адмирациите на сънародниците ни:

Ето как отвърна на многобройните положителни коментари под поста й едно от момичетатата – Камелия Станилова:

Mили хора, благодарим ви! Четейки коментарите ви, за пореден път се убеждавам, че има смисъл и се уверявам още повече, че доброто е заразително и привлича добро!

Вдъхновявате ни още повече! Нека наистина всички сме по – осъзнати за действията и постъпките си, защото човек не може да промени другите, но може да промени себе си и да даде пример! Много от вас споделят, че събират като нас – ами, адмирации и за Вac!

Cподеляйте и нека все повече хора се осъзнават! Искрено се надявам това да се превърне в нормалното ново! Благодарим ви от сърце за милите думи, позитивизма и надеждата!

Източник: glas

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Семейство от Пловдив снима вечерята си в заведение на Халкидики и отсече: за 66 евро – не е зле!
Next: Току-що Слави Трифонов удари голямата брадва на българската политика, надеждите рухнаха след тежкото му решение

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.