Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що Слави Трифонов удари голямата брадва на българската политика, надеждите рухнаха след тежкото му решение
  • Новини

Току-що Слави Трифонов удари голямата брадва на българската политика, надеждите рухнаха след тежкото му решение

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
kraislaslvi.jpg

„ИТН излиза от преговорите за правителство“. Това заяви Слави Трифонов в извънредно изявление, излъчено по партийната телевизия „7/8“. Повод за него стана изтеклият запис от срещата на ПГ на „Демократична България“, примомня dariknews.

Ние вече нямаме никакво място в тези безмислени и лицемерни преговори“, обяви лидерът на ИТН.

„Днес Христо Иванов и парламентарната му група за пръв път говориха това, което наистина мислят. Говориха в ефир, в интернет, с включени микрофони. Без да знаят.

И лицемерието им лъсна пред всички – видяхме истинското лице на задкулисието. Иванов каза следното за преговорите с ИТН: Това означава, че те вече не могат да кажат, че ИТН са 100% мафия, а ние сме 100% бели. Той признава, че ДБ и ПП ни наричат мафия не защото е вярно, а защото те така изглеждат бели на наш фон.

Това е отвратително.

Христо Иванов и ПП имат наглостта друг да е председател на нашата парламентарна група и поставят условие ИТН да нямат министри. Защо изобщо има преговори, защо симулират разговори? За да изглеждаме ние мафия. Отвратително.

Лъжат, че не обсъждат персонален състав на кабинета. И ние чакаме да кажат предложението за правителство и премиер. Иванов казва какъв министерски пост трябва да заеме Кирил Петков – ами никакъв бе, Христо.

Нали за вас от ДБ и ПП най-важна беше България и политиките, управленската ви програма. Ето ви лицемерието в най-чист вид“, заяви Трифонов.

Той подчерта, че Христо Иванов подчертава на срещата, че участието им в преговорите е само формално и „словесно еквилибриране“. „Лъжем красиво, а?!

БСП нямали право да правят кабинет като мандатоносители, защото бил технически мандата им. Всичко е измама уважаеми сънародници, важното е аз да съм мафия“, обяви лидерът на ИТН Слави Трифонов.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Заместник-председателят на Народното събрание и заместник-председател на БСП Кристиан Вигенин коментира във Facebook страницата си изявлението на лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов, че партията му излиза от преговорите за съставяне на кабинет.

Като причина за решението Трифонов посочи изтеклия вчера запис от заседание на парламентарната група на „Демократична България“.

„Всъщност това, което отвращава е, че Тошко Йорданов подкрепя превръщане на КПКОНПИ в политическа бухалка, но само ако участва в управлението ѝ!

Ако се вярва на Христо Иванов… Слави, издъниха те твоите хора, отново, затова брой до 10, преди да отсъждаш кои са отвратени и кои отвратителни…“, пише в публикацията си Вигенин.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4 момичета на път за Гърция шашнаха всички на пътя
Next: Гаф: ДБ не си изключиха микрофоните, чу се как Христо разбива Корнелия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.