Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ердоган със специален жест към българите
  • Новини

Ердоган със специален жест към българите

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
sepcpecjejsjtjt.jpg

Турските власти решиха да освободят българските туристи от необходимостта на представят паспорти на влизане в страната. Влизането в страната ще бъде възможно чрез представянето на лична карта, предаде бТВ като се позова на медии в Турция.

По този начин българите ще могат да пребивават до 90 дни в южната ни съседка на всеки 180 дни. Това се посочва в решение на президента на страната Реджеп Тайип Ердоган, публикувано в държавния вестник.

Решението касае и транзитно преминаващите граждани, съобщават медийните източници.

Още:

Турция запази челната си позиция в класацията на страните, предоставящи най-много хуманитарни помощи спрямо брутния национален продукт (БВП) през 2021 година.

Според доклада за глобалната хуманитарна помощ за 2022 година, изготвен от базираната в Обединеното кралство организация „Инициативи за развитие“, Съединените американски щати (САЩ) са начело в списъка с хуманитарни помощи за 9 768 000 000 долара, а Турция е на второ място.

Турция обаче е страната, предоставила най-много хуманитарна помощ, с 5 587 000 000 долара спрямо БВП на страната.

По отношение на количеството Турция е на трето място в класацията за 2013, 2014 и 2015 година, втора в класацията за 2016 и 2020 година и на челно място през 2017, 2018 и 2019 година.

В доклада се подчерта, че не е включена хуманитарната помощ предоставяна за сирийски бежанци, приютени от Турция на нейна територия.

Страните, получили най-много хуманитарна помощ през 2021 година са Йемен, Сирия, Палестина, Афганистан, Етиопия и Южен Судан.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случи току-що, Петков обяви пред цял свят: България е следващата в списъка на Кремъл
Next: До всички пенсионери: Скоро влиза в сила нов закон, който променя пенсиите за вас

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.