Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Става страшно! Служебните министри на Радев ще започнат да вадят скелети от гардероба
  • Новини

Става страшно! Служебните министри на Радев ще започнат да вадят скелети от гардероба

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
skslelelteit.jpg

Тошко Йорданов ме изкефи максимално!

Целият надпис на тийшъртката му е: Harvard Law Just kidding.

Харвардските скакалци Асен, Киро, Лена-на-Киро-и-Миро се пошегуваха с българите – правеха се, че управляват държавата, а управляваха собствените си банкови сметки.

Българите ще се пошегуват с тях на изборите – ще се правят, че ги подкрепят, а няма да гласуват за тях.

Честито освобождение, братя и сестри!

А Корнелия….оооо, тя тепърва ще има да се гневѝ. Президентът я предупреди: оставихте тежко наследство в енергетиката! И не само там. Неговите служебни министри ще започнат да вадят “скелети от гардероба”.

А покрай скелетите и калашниците.Служебните министри на Радев ще започнат да вадят “скелети от гардероба”

От Фейсбук профила на журналистката Соня Колтуклиева

Още по темата:

БСП ще върне на президента Румен Радев в четвъртък празна папката с третия мандат. Това прави предсрочните парламентарни избори сигурни, защото този мандат беше последният шанс за правителство в рамките на 47-ото Народно събрание. Следва разпускане на НС, насрочване на дата за парламентарен вот и назначаване на служебно правителство.

Часове след като стана ясно, че левицата връща неизпълнен мандата и отиваме на предсрочни избори през октомври, в публичното пространство и медиите тръгнаха слухове и спекулации кои ще са членове на поредния служебен кабинет „Радев“.

Ето какви имена се обсъждат според източници на bTV от политическите централи:

Упорито се спряга името на Гълъб Донев за служебен премиер. Той е бивш служебен министър на труда и социалната политика и настоящ секретар на президента. Пред медията самият Донев отрече да са водени разговори с него.

За вицепремиер и министър на външните работи се спряга името на посланика ни във Великобритания Марин Райков. Той отказа да коментира темата.

Правосъдното министерство се очаква да отиде при депутата от БСП Крум Зарков.

За министър на икономиката се спряга икономистът и бивш заместник-министър на икономиката в кабинета „Сакскобургготски“ София Касидова.

Министерството на младежта и спорта навярно ще се оглави от бившата състезателка по стрелба и политик от БСП Весела Лечева. Тя, Касидова и Зарков не отговаряха на мобилните си телефони днес.

За министър на здравеопазването се спряга д-р Славейко Джамбазов. Той е известен здравен консултант. Пред bTV Джамбазов отрече да е говорено с него и не желае да се занимава с политика.

Съществува обаче вероятност, макар и малка, служебен премиер да стане главният секретар на президентството Димитър Стоянов, вкарва още едно име в министър-председателската интрига „168 часа“. Шансовете в сравнение с Донев били по-слаби, добавя изданието.

В публичното пространство и в медиите за потенциални членове на служебния кабинет се спрягат още имената на Венцислав Катинов, който беше зам.-министър на МВР миналата година, финансиста Любомир Дацов, доскорошния шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов, бившия служебен министър на транспорта Христо Алексиев, ексвоенния министър Николай Цонев, арх. Иван Шишков, Валентин Граматиков, доц. д-р Наталия Киселова, Иван Демерджиев, секретаря на президента по духовност и култура Пламен Славов и др.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Панделиева от Поморие: Всичко е на шест, писна ми от българи, които лежат на плажа и плюят нашето море!
Next: Бомба! Бабикян и Хаджигенов с отчаян опит да влязат във властта, предложиха се на

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.