Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мая Манолова хвана Нинова за косите: Ти срещу Радев ли размахваш юмрук? Попитай народа
  • Новини

Мая Манолова хвана Нинова за косите: Ти срещу Радев ли размахваш юмрук? Попитай народа

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
ammamqmqnqvova.jpg

Нинова „размаха юмрук“ срещу Радев, обидена, че не са поискали от нея министри за служебния кабинет. Ех, тези назначения! Ех, тази власт! Тя заяви току-що, че президентът Радев бил в групата на хората, свалили правителството.

Ако попита хората, ще чуе, че правителството се свали самО, а не от Радев, когато коалиционните партньори започнаха да се наричат „брокери“ и „отпадък“ по телевизиите. И се самосвали, защото няма мнозинство. И се самосвали заради мноооого пари и обръчи от фирми.

И се самосвали, защото се провали в инфлацията, цените, газа, тока, бензина, дизела, пенсиите, подкрепата за бизнеса и хората. Въпросът е обаче защо не размаха така юмрук срещу Борисов и ГЕРБ, гласували вота на недоверие…

От Фейсбук профила на Мая Манолова

Още политика:

Можем да очакваме в началото на следващата седмица – вторник, сряда – държавният глава да издаде двата указа за назначаване на служебно правителство и за разпускане на Народното събрание и ще определи датата, на която да се проведат следващите избори, каза в „Още от деня“ специалистът по конституционно право доц. Наталия Киселова и допълни: „Очаква се изборите да са на 2 октомври“.

Тя коментира и срока на служебното правителство, който е определяем до тогава, докато следващото Народно събрание избере парламентарно правителство.

„Ние ще бъдем свидетели първо на двумесечен срок до произвеждане на избори, след това в едномесечен срок държавният глава трябва да свика новоизбраното Народно събрание“, поясни специалистът по конституционно право, като припомни, че при предишните избори срокът за свикване ан парламента е бил в рамките на десетина дни след изборите.

„Какво може да свърши служебното правителство – отговорът се крие в Конституцията и в законите с уточнението, че тогава, когато функционира то, няма Народно събрание, т.е. всички онези въпроси, от които ще се нуждае правителството евентуално за одобрение, докато няма Народно събрание, не би трябвало да ги взема като решения, а да подготви евентуално проекти. Така че ако приемем, че всяко правителство може да сключи договор за доставка на втечнен газ – в случая това е възможно“, обясни доц. Киселова.

Връщането на Иван Иванов като председател на КЕВР от парламента и създаденият юридически казус конституционалистът коментира така:

„Въпросите са два. Единият е, че трябва да се гарантира нормалното функциониране на всеки държавен орган и тъй като сме свидетели на доста органи с изтекли мандати, всъщност един от органите, които решиха да обновят състава Народното събрание, което си отива. Негативните последици трябваше да бъдат решени в много спешен порядък. Ако Народното събрание функционираше нямаше да имаме тези дилеми, щяха да си обявят процедура и нямаше да бъде толкова фатално. Другият въпрос е за качеството на работа на Народното събрание като цяло, за неговите актове е много по-сериозен. И ако сме честни, можем да видим поредица от народни събрания, които са ялови от гледна точка на онова, което могат да свършат“.
Копирано от standartnews.com Копирано от standartnews.com

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бомба! Бабикян и Хаджигенов с отчаян опит да влязат във властта, предложиха се на
Next: Народът си го връща тъпкано на алчните бизнесмени по морето

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.