Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нешка Робева посече Кирил Петков: Не знае какво е да си кърпиш чорапите! Удари ни в
  • Новини

Нешка Робева посече Кирил Петков: Не знае какво е да си кърпиш чорапите! Удари ни в

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
nenshaskhkashk.jpg

Нешка Робева изсипа тежки критики към правителството на Кирил Петков.

„Това, което се вижда, е октопод, който е обхванал страната, и всички тези пипалца ще направят всичко възможно да се обединят, да продължават да смучат жизнените сили на този народ, докато той не го съсече.

Единственото нещо, което се прие, това е актуализацията на заплатите, на пенсиите, някакви минимални помощи срещу страхотната инфлация, която те допуснаха. Това правителство заби страната абсолютно в дъното“, каза най-успешният ни треньор по художествена гимнастика Нешка Робева в студиото на „България сутрин“.

На въпроса дали през последните 7 месеца е имало грижа към хората, тя отговори, че не е имало освен повишаването на пенсиите

„Те, ако не ги бяха повишили, щяха да напълнят гробищата. На гърба на народа те могат да се упражняват с тоягите си колкото искат, защото тези хора, които ние наричаме млади, за които мислихме, че ще дойдат и наистина ще искат да възстановят страната си, че наистина ще искат да бъдат горди с нея, тези хора са възпитавани и са отрасли във време, в което не знаят какво е студ, глад, не знаят какво значи да нямаш или да имаш едни чорапи и да ги кърпиш или един чорапогащник и да му хващаш бримките, защото няма пари за повече“, изтъкна Робева пред Bulgaria ON AIR.

„По-малко ли бяха жертвите в Сърбия? Те направиха едно огнище и оставиха едно огнище. Тук има една пропаганда, насаждане, нежелание да се оправят нещата. Тук ачик се прави така, че тази война да продължи и да бъде заличен един народ, а ние сме машите, с които се вадят въглените от огъня“, коментира треньорът по художествена гимнастика.

Тя посочи, че на следващите избори не очаква нещо по-различно от голямо надприказване и голямо надлъгване, защото тези хора са безсрамници, невежи и се отнасят с презрение към българите. Тя сподели, че е гласувала на миналите избори с надеждата, че може би тези хора ще направят нещо. Сега, ако отиде да гласува, ще е за някого, който не е бил в управлението на държавата.

„Младите ще се увлекат по младите. Бих искала по-възрастните хора, които имат опита, знанието, грижата за своите деца, да излязат и да гласуват. Да гласуват за тези, които наистина ще мислят за тях“, смята Робева.

Тя се надява в следващия служебен кабинет президентът да не избере хора, които вече са били министри, освен ако не са били успешни, но според нея такива няма.

„Надежда ще има само тогава, ако ние се хванем за косите и тръгнем да се измъкваме от тинята, в която, пак с наше позволение, сме затънали“, заключи Робева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дете излиза да играе пред блока през 90-те и така и не се връща
Next: Трагични новини за 3-годишното дете, което падна от тераса в Чепеларе

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.