Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нешка Робева посече Кирил Петков: Не знае какво е да си кърпиш чорапите! Удари ни в
  • Новини

Нешка Робева посече Кирил Петков: Не знае какво е да си кърпиш чорапите! Удари ни в

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
nenshaskhkashk.jpg

Нешка Робева изсипа тежки критики към правителството на Кирил Петков.

„Това, което се вижда, е октопод, който е обхванал страната, и всички тези пипалца ще направят всичко възможно да се обединят, да продължават да смучат жизнените сили на този народ, докато той не го съсече.

Единственото нещо, което се прие, това е актуализацията на заплатите, на пенсиите, някакви минимални помощи срещу страхотната инфлация, която те допуснаха. Това правителство заби страната абсолютно в дъното“, каза най-успешният ни треньор по художествена гимнастика Нешка Робева в студиото на „България сутрин“.

На въпроса дали през последните 7 месеца е имало грижа към хората, тя отговори, че не е имало освен повишаването на пенсиите

„Те, ако не ги бяха повишили, щяха да напълнят гробищата. На гърба на народа те могат да се упражняват с тоягите си колкото искат, защото тези хора, които ние наричаме млади, за които мислихме, че ще дойдат и наистина ще искат да възстановят страната си, че наистина ще искат да бъдат горди с нея, тези хора са възпитавани и са отрасли във време, в което не знаят какво е студ, глад, не знаят какво значи да нямаш или да имаш едни чорапи и да ги кърпиш или един чорапогащник и да му хващаш бримките, защото няма пари за повече“, изтъкна Робева пред Bulgaria ON AIR.

„По-малко ли бяха жертвите в Сърбия? Те направиха едно огнище и оставиха едно огнище. Тук има една пропаганда, насаждане, нежелание да се оправят нещата. Тук ачик се прави така, че тази война да продължи и да бъде заличен един народ, а ние сме машите, с които се вадят въглените от огъня“, коментира треньорът по художествена гимнастика.

Тя посочи, че на следващите избори не очаква нещо по-различно от голямо надприказване и голямо надлъгване, защото тези хора са безсрамници, невежи и се отнасят с презрение към българите. Тя сподели, че е гласувала на миналите избори с надеждата, че може би тези хора ще направят нещо. Сега, ако отиде да гласува, ще е за някого, който не е бил в управлението на държавата.

„Младите ще се увлекат по младите. Бих искала по-възрастните хора, които имат опита, знанието, грижата за своите деца, да излязат и да гласуват. Да гласуват за тези, които наистина ще мислят за тях“, смята Робева.

Тя се надява в следващия служебен кабинет президентът да не избере хора, които вече са били министри, освен ако не са били успешни, но според нея такива няма.

„Надежда ще има само тогава, ако ние се хванем за косите и тръгнем да се измъкваме от тинята, в която, пак с наше позволение, сме затънали“, заключи Робева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дете излиза да играе пред блока през 90-те и така и не се връща
Next: Трагични новини за 3-годишното дете, което падна от тераса в Чепеларе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.