Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва огромна промяна! Важно за всички българи с кредити!
  • Новини

Идва огромна промяна! Важно за всички българи с кредити!

Иван Димитров Пешев август 4, 2022
kreideidinsert.jpg

През есента ще започне повишение на лихвите, но то ще е малко по-плавно, защото има голяма депозитна маса и по-малко раздадени кредити. Тази прогноза направи пред Bulgaria ON AIR кредитният консултант Тихомир Тошев.

„За вложителите това е добра новина, защото досега банките не плащаха лихви по депозитите, а освен това даже вземаха такси за свръхналичности. Вече започна процесът и първите няколко банки махнаха таксите за свръхналичности. Хората могат да си държат парите, без да плащат за това съхранение. Следващата стъпка е появата на лихва по депозитите и те се движат в рамките между 1% и 2%“, посочи той.

Според Тошев лихвите по депозитите ще продължат да се покачват в унисон с „цялостната политика в света за покачване на лихвите“. „Това е един от основните инструменти за успокояване на инфлацията“, обясни експертът.

Той изтъкна, че по изтеглените кредити лихвите няма да започнат да се вдигат от есента.

„Първото покачване ще бъде за тези, които тепърва ще теглят кредити от есента. Покачването на лихвите по вече изтеглените кредити най-вероятно ще започне от средата на следващата година“, смята той.

Тошев предположи, че лихвата за средния кредит от 140 хил. лева, ако се вдигне през следващата година и половина – две, ще е до 5%, което означава увеличение от около 150 лева над месечната вноска. Той обаче определи това повишение като „постепенно и на стъпки“.

Тихомир Тошев очаква, че при всички случаи, когато лихвите тръгнат нагоре, кредитополучателите ще се отдръпнат и ще изчакат.

Що се отнася до цените на имотите, експертът прогнозира, че в следващите няколко години те ще се запазят на нивото, в което са в момента.

„Нито бързо ще отмине периодът на покачване на лихвите, нито бързо ще се свали инфлацията през следващите няколко години“, посочи Тошев.

По думите му притесненията за пазара продължават, страни от Европа влизат в рецесия, „има опасения за рецесия“ и в България. Експертът напомни, че когато има забавяне на икономиката „винаги хората се настройват да спестяват, отколкото да задлъжняват“.

Тихомир Тошев обясни, че хората, които вече са изтеглили кредити, действат по няколко сценария. Виждаме голям интерес към рефинансиране на кредитите. „Някои рефинансират, като новия кредит го правят с фиксирана лихва. Ако имаме спестявания, можем да ги използваме за погасяване на кредитите, защото инфлацията остава висока и лихвите по депозитите се покачват“, съветва Тихомир Тошев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва в момента, червените линии в Кремъл пламнаха: Петровское до Москва е в пламъци
Next: Гълъб Донев разпореди грандиозни рокади във властта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.