Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учен от БАН сензационно: Българска технология ще реши енергийната криза за векове напред
  • Новини

Учен от БАН сензационно: Българска технология ще реши енергийната криза за векове напред

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
erengnengeigq.jpg

Черно море е най-богатият източник на сероводород в света. Основната пречка той да бъде използван за производство на енергия е традиционното мислене на хората и бизнеса, които са свикнали за това да използват въглища, нефт и газ. Да се рискува с нещо ново е първата основна причина. Втората е геополитическа. Това каза проф. Венко Бешков, Института по инженерна химия при БАН пред Bloomberg TV Bulgaria.

Проф. Бешков е бивш заместник-министър на околната среда коментира дали е възможно сероводородът в Черно море да се превърне в енергия. Заедно с д-р Владислав Христов и доц. Красен Станчев е работил по проект за използване на сулфидите от дълбоките води на Черно море.

„Ако се появи един сериозен и чист източник на енергия, какъвто е сероводородът, то тогава това ще засегне интереса и на търговци, и на производители, и на доставчици, и на други страни, които са заинтересовани от търговията с нефт и газ и ги използват за свои политически цели“.

Идеята за този проект се заражда още през 2010 година, сподели професорът, като в последствие получава финансиране по европейски проект в колектив от български, румънски и грузински учени. Основната концепция е, че сероводородът от Черно море може директно да се превърне в електроенергия с помощта на сулфидна горивна клетка, обясни професорът.

Горивната клетка е съоръжение, при което енергията от химична реакция, примерно при изгаряне на водород с кислород (това е типичният случай за горивна клетка) отделяната енергия би се превърнала в експлозия или в топлина, но тя може да се превърне директно в електроенергия, поясни гостът. „Енергията на химичната реакция се превръща в електроенергия. Всяка батерия, която използваме в момента – за часовник, за фенерче, за електрическа кола – се основава на някаква химична реакция, чиято енергия се превръща в електричество“.

„Към момента никъде по света няма действащи сулфидни горивни клетки. Идеята е наша и до този момент има отделни опити за използване на сероводорода като газ за подобна цел, но във водна среда, както е сероводорода в черноморските води, не се използва никъде и е наша оригинална разработка„.

На въпроса дали са доказани икономическите ползи от подобен проект професорът отговори категорично, че е доказана не само икономическата целесъобразност, но и оперативната. „Енергията за извличане на сероводорода и за работата на цялата инсталация за производство на електроенергия е по-малко от 10% от енергията, която се добива“.

„Оперативно технологията има предимство пред всички традиционни методи за добиване на енергия, термоцентрали, ядрени централи, които са инертни и не могат лесно и лесно да бъдат включени или изключени. Сулфидната централа може да бъде включена или изключена в рамките на няколко минути. Така че ако се наложи да се увеличи захранването на една енергийна система тя може да се включи и обратното“.

Голямо предимство е, че при тази технология няма никакви въглеродни емисии във въздуха и изцяло решава проблемът с парниковите газове, заменя всякакви петролни продукти и природен газ за целите на енергетиката и може би за това не получава това внимание, което заслужава, категоричен бе гостът.

Нужната инвестиция се оценява на между 5 и 6 евро на ват произведена мощност или 5-6 хил. евро на киловат произведена мощност. Ако се говори за една инсталация от калибара на 1 или повече мегавата отиваме към инвестиция за милиони, но за изграждането на една ядрена централа са нужни милиарди, добави проф. Венко Бешков. „До момента интересът, проявяван към иновацията е само към придобиване на правата върху патента, но „ние от своите права няма да се откажем толкова лесно.

„Технологията може да бъде разширена не само за морски води, но и за води, замърсени със сероводород. Тя търпи развитие“.

Друга технология, за която се говореше, свързана с Черно море, е за т.нар. газохидрати. Това са едни количества, които са еквивалентни на трилиони кубически метри метанов природен газ, коментира гостът. „При едно такова развитие, като се изключи недостатъкът от емисиите на въглероден диоксид при изгарянето на газа, това би решило енергийният въпрос на България за векове напред“. Институтът по океанология, обаче не е получила държавно разрешение за продължаване на проучванията, които дадоха много обещаващи резултати.

„В Черно море има и сероводороди, и газови хидрати, като и двете са в чудовищни количества – трилиони“.

За информацията, че в Япония се работи от години по намирането на технология за извличането на енергия от газови хидрати и догодина това реално ще започне, събеседникът каза, че не е изненадваща, защото „технологията далеч не е толкова сложна„. „Тя е далеч по-проста от технологията на една ядрена централа или дори на една термоцентрала“.

„Сероводородът е съпоставим като потенциал с този на газохидратите, защото ако се сметне това количество, което се намира вече в Черно море и това, което ежегодно се получава, стигаме около 1000 пъти повече електроенергия от необходимата на България за една година. Това са 31 хиляди тераватчаса“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Продуцентка в бТВ се натъкна на ужасяваща гледка на къмпинг Гардения
Next: Знаков завод у нас хлопна кепенци, Красимир Дачев обясни защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.