Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов се връща на сцената
  • Новини

Слави Трифонов се връща на сцената

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
snassjhajsh.jpg

Слави се връща на сцената с „Ку-ку бенд“ за големия концерт на Софи Маринова, който е дни след изборите у нас – на 8 октомври. Това ще се случи на 90%, ако всичко е наред и Трифонов е в добра форма.

Хора от екипа споделиха, че идеята е Дългия да се появи само за песента „Единствени“, с която двамата със Софка се явиха на „Евровизия“ през 2005 година. Песента стана хит и много години след това се изпълняваше както от български, така и от балкански изпълнители.

 

Учиндолецът няма качване на сцената за концерт с формацията си от 2018 година.

В качеството си на лидер на ИТН Слави се появяваше често на живо във Фейсбук, както и в интервю за БНР, но новите си песни предпочиташе да презентира единствено в социалните мрежи.

„Хората са закопнели по големите концерти на Слави и „Ку-ку бенд“. Старите хитове са любими на няколко поколения, а Софка е безспорната номер едно сред фолкпевиците. Именно заради това се наложи да пуснем допълнителни билети за изявата“, коментираха организаторите.

Според тях цялата зала „Арена Армеец“ ще се изпълни до краен предел, тъй като 90% от билетите се разпродадени месеци преди датата за събитието, а то заслужено е в топ 3 в класациите на разпространителските платформи.

Досега София Маринова сама е пълнила зала „Арена Армеец“ до краен предел веднъж, а другата певица, която прави това чудо, е примата на родната естрада Лили Иванова.

Изненадата на всички фенове освен Слави ще са и колегите му – Преслава, Устата, Константин и виртуозът Теодосий Спасов, които също ще участват в концерта.

„Не мога да коментирам отсега дали Слави ще участва в мероприятието, Не отричам, но и не потвърждавам“, уточнява продуцентът на събитието, шефът на „Ку-ку бенд“ Евгени Димитров-Маестрото.

Той и музикантите му продължават с голямото турне, което започна на 22 юни в цялата страна и ще продължи до 19 ноември.

В момента текстовете на песните, в които Слави Трифонов участва, се изпълняват от Борис Солтарийски, но където и да се появи бендът, билетите свършват от раз, а публиката с часове пее с музикантите и дори не се налага те да се включват.

„Имахме емблематични моменти, в които публиката пееше песен след песен, а ние само свирехме и от време на време Борката се налагаше да подава ритъма“, кефят се от „Ку-ку бенд“.

„Групата е в страхотна кондиция, така както трябва да звучим. Всичко е такова, каквото трябва да бъде“, казва Маестрото.

„Няма песни, които да не изпълняваме, защото Слави го няма. Той липсва заради начина, по който общува с публиката. Няма как да не липсва човекът, който е създал всичко.

Това е много специфично“, категорични са от „Ку-ку бенд“. Според тях политиката не влияе на музиката им и хората идват да слушат качествена музика, за да забравят проблемите.

„Ние сме много различни в „Ку-Ку бенд“. Това обаче ни прави много единни, защото се уважаваме изключително много. Във всеки един момент различни хора излизат на преден план. Всички са талантливи и никой не се бори за първото място на признание“, категоричен е Маестрото.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пряко предаване от Сакар, националната сигурност е застрашена, бедствие! Военните са вече на крак
Next: Йотова е бясна, изригна в ефир: Радев има вина – даде шанс на Киро и Асен. Те се обърнаха срещу него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.