Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тина беше мъртва цели 27 минути. Когато се събуди отново, тя написа три думи, които никой няма да забрави
  • Новини

Тина беше мъртва цели 27 минути. Когато се събуди отново, тя написа три думи, които никой няма да забрави

Иван Димитров Пешев август 13, 2022
tinainiananma.jpg

Миналото лято американката Тина Хайнс се бори за оцеляването си в битката на живота си. Тя е мъртва (в клинична смърт ) почти половин час ! И когато се събужда отново, има да каже нещо много специално.

Тина е здрава жена и само на 40 години. Тя спортува, храни се здравословно и живее страхотен живот с голямото си семейство и много приятели. Един ден тя получава сърдечен удар. Така и никой не разбир защо… Но инфарктът е тежък и Тина почива.

Дори Fox News писа за това.

Племенницата на Тина Мади Джонсън пише за събитието в Instagram. Тя казва, че Тина е един от най-невероятните, приятни и най-здрави хора, които познава.

Всъщност младата жена умира шест пъти!

Тина е починала в дома си четири пъти преди пристигането на линейката според лекарите. Съпругът на Тина, Брайън, съживява сърцето и белите й дробове, той я съживява четири пъти, но тя отново умира. Когато линейка пристигна на мястото, лекарите я реанимират още два пъти. Когато Тина се възстановява след шестия път, тя е диагностицирана с клинична смърт за цели 27 минути!

Когато Тина пристигна в болницата, тя претърпява изкуствена кома. На семейството е казано, че лекарите не са сигурни дали жената ще оцелее.

Написва три думи

Но Тина оцелява! И първото нещо, което прави, когато се събужда от кома, е да започне силно да жестикулира с ръце, показвайки, че има нужда от химикал и хартия.

Виждат го Мади, нейната братовчедка и дъщерята на Тина. Братовчедката намира химикалка и тетрадка и ги подава на Тина.

Тогава Тина пише на листа три думи, които никой в ​​стаята няма да забрави до края на живота си: „It is real“. В превод на български това означава: „Истина е“.

Роднините в стаята питат Тина какво има предвид. Тогава тя сочи небето със сълзи в очите.

Мади татуира думите на леля си на китката си. Че никога няма да загуби вяра в Бога.

Какво мислите за това? Има ли нещо повече между небето и земята, отколкото знаем и подозираме? Споделете тази невероятна история с приятелите си!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Илияна Йотова не прави изявления често, но днес думите й хвърлиха цяла България в смут! Лошо ни се пише
Next: Трагедията: Майката, загинала с детето си на АМ Тракия, била бременна

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.