Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тина беше мъртва цели 27 минути. Когато се събуди отново, тя написа три думи, които никой няма да забрави
  • Новини

Тина беше мъртва цели 27 минути. Когато се събуди отново, тя написа три думи, които никой няма да забрави

Иван Димитров Пешев август 13, 2022
tinainiananma.jpg

Миналото лято американката Тина Хайнс се бори за оцеляването си в битката на живота си. Тя е мъртва (в клинична смърт ) почти половин час ! И когато се събужда отново, има да каже нещо много специално.

Тина е здрава жена и само на 40 години. Тя спортува, храни се здравословно и живее страхотен живот с голямото си семейство и много приятели. Един ден тя получава сърдечен удар. Така и никой не разбир защо… Но инфарктът е тежък и Тина почива.

Дори Fox News писа за това.

Племенницата на Тина Мади Джонсън пише за събитието в Instagram. Тя казва, че Тина е един от най-невероятните, приятни и най-здрави хора, които познава.

Всъщност младата жена умира шест пъти!

Тина е починала в дома си четири пъти преди пристигането на линейката според лекарите. Съпругът на Тина, Брайън, съживява сърцето и белите й дробове, той я съживява четири пъти, но тя отново умира. Когато линейка пристигна на мястото, лекарите я реанимират още два пъти. Когато Тина се възстановява след шестия път, тя е диагностицирана с клинична смърт за цели 27 минути!

Когато Тина пристигна в болницата, тя претърпява изкуствена кома. На семейството е казано, че лекарите не са сигурни дали жената ще оцелее.

Написва три думи

Но Тина оцелява! И първото нещо, което прави, когато се събужда от кома, е да започне силно да жестикулира с ръце, показвайки, че има нужда от химикал и хартия.

Виждат го Мади, нейната братовчедка и дъщерята на Тина. Братовчедката намира химикалка и тетрадка и ги подава на Тина.

Тогава Тина пише на листа три думи, които никой в ​​стаята няма да забрави до края на живота си: „It is real“. В превод на български това означава: „Истина е“.

Роднините в стаята питат Тина какво има предвид. Тогава тя сочи небето със сълзи в очите.

Мади татуира думите на леля си на китката си. Че никога няма да загуби вяра в Бога.

Какво мислите за това? Има ли нещо повече между небето и земята, отколкото знаем и подозираме? Споделете тази невероятна история с приятелите си!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Илияна Йотова не прави изявления често, но днес думите й хвърлиха цяла България в смут! Лошо ни се пише
Next: Трагедията: Майката, загинала с детето си на АМ Тракия, била бременна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.