Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо момичетата у нас масово имат кистозни яйчници, а на момчетата им растат гърди, а ние не спираме да дебелеем
  • Новини

Защо момичетата у нас масово имат кистозни яйчници, а на момчетата им растат гърди, а ние не спираме да дебелеем

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
ksaboasblasb.jpg

Месото на масата ни е пълно с отрови, а сиренето – с тебешир, пазарувайте внимателно, съветват експерти по храните.

Непрекъснато четем и слушаме за опасната храна, която ядем и какво има в дадени продукти. Тъй като информацията се дава на час по лъжичка, когато човек отиде да пазарува в магазина, се опитва да се сети какво да гледа и за какво да внимава и обикновено не се сеща за повечето неща.

Рибите

Сьомгата е една от най-полезните и предпочитани риби не само у нас, но по света.

Първото нещо, което трябва да знаете обаче, е, че 90% от сьомгата у нас се внася от балтийските държави, където се лови в мръсни и дори отровни води. Въпреки че е установено, че норвежката сьомга е пълна с диоксини, страната ни продължава да внася предимно такава. Ако искате да ядете чисто сьомга, то трябва да купите атлантическа.

Една от най-мръсните и опасни, но в същото време и най-купувана риба в България е пангасиуса. Нашенците предпочитат въпросната риба по различни поводи и дори измести шарана на Никулден. Причината е ясна, цената й е доста по-ниска от другите. Пангасиусът обаче се внася от Виетнам, където се храни с отпадни продукти като кости. Това не е всичко. Оказва се, че рибата се инжектира с урина от бременни жени, за да дава повече хайвер. Освен това й инжектират и хормони, за да расте и да се размножава по-бързо. Голяма част от другите вноснириби също се тъпчат с хормони.

Месо

Колбасите присъстват традиционно на родната трапеза. Те са вкусни и са идеалното мезе за всякакъв алкохол. Следващия път преди да си купите колбаси обаче, помислете какво има в тях- всичко друго, но не и месо. Телешкият суджук се смята за деликатес заради скъпото месо, от което се произвежда и защото уж е чист продукт. В това обаче няма нищо вярно. Суджуците се правят от птиче месо, свински кожички, сухожилия, нишесте и разбира се глутен.

Всичко останало са оцветители, подобрители и консерванти. Дифосфатите, с които е пълен телешкият суджук, могат да предизвикат сериозни стомашни разстройства. Глутаматът, който се слага вътре, за да ни се услажда и да искаме да ядем още и още пък въздейства на мозъка ни, като ни пречи да преценим какво количество сме изяли. Така пълнеем неусетно и на всичко отгоре се забавя метаболизмът ни.

Голяма част от колбасите, които ядем са пълни със сушени бръмбари. Гадините се слагали, за да оцветят саламите в червено и да им придадат вид на месни. Екзотичните бръмбари се внасят у нас в пресушен, готов вид, за да могат да се вложат в колбасите още при приготвянето им. Въпросните бръмбари се отглеждат специално за целта и оцветяват колбасите в розово и червено. Този вид оцветител е изключително вреден, защото масово предизвиква алергии.

По-страшното е, че е един от виновниците за развитие на рак на щитовидната жлеза и бъбреците. Сушеният бръмбар може да предизвика увреждане на плода при бременните жени. Различните отпадъци от животни се преработят и смилат, добавят се сушените бръмбари за цвят, овкусители с мирис на месо и саламът е готов! Към него разбира се се слага глутаматът, който се обозначава на опаковката с Е621 и продуктът, който хапвате за мезе вече е по щандовете в магазините.

Повече от 20 години страната ни е един от най-големите вносители на субстанцията „кръв на прах“ или „суха кръв“ в Европа. Това е отпадъчен продукт от кланиците, която се пакетира и заравя в специални септични ями. Вместо обаче да я изхвърлят големите европейски компании са намерили идеалния вариант – да я внасят у нас, тъй като родните производители я изкупуват и влагат в колбасите и ред други храни. Според експерти „сухата кръв“ в родните продукти е около 30%. Наред с този отпадъчен продукт, страната ни е и една от най-големите вносителки на суха мас на прах, която също се влага в продуктите. Тя се употребява обаче не само в саламите, но и в кашкавала, сиренето, млякото, шоколада, сладоледа.

Пилешкото месо се води най-диетичното, но в същото време е и месото, което се тъпче с най-много боклуци. Българските поризводите успяват да правят 1,5 килограма филе от 1 кг месо. И това не става с фокуси, а с високотехнологични машини. С тумблер и шприцове всяко парче мръвка може да „порасне“ с до 65%. Тумблирането или шприцоването на пилешкото представлява машинна обработка, при която продуктите се инжектират със специални разтвори.

Целта е месото да бъде по-крехко, да се увеличи трайността му и естествено грамажът. Български производители обаче признават, че в пилетата се инжектира саламура от фосфати, карагенан, цитрати, ксантан, гума-гуар и др. Допустимата доза е 3-5% в ЕС, а у нас стига до 60-80%, което прави продуктите много вредни за здравето. Според лекари консумацията на такива продукти води до проблеми с костите, бъбреците и черния дроб.

Освен тези разтвори, в пилешкото месо у нас се инжектират и много хормони. Множество изследвания вълху пилешкото месо на българския пазар, показва, че в него има огромни количества антибиотици и хормон на растежа. Стероидите, които приемаме без да сме информирани, се поставят в левите бутчета на пилетата.

Отново обаче се оказва, че у нас има не само вредни, но и животозастрашаващи продукти. Доказателство за това е фактът, че по магазините могат да се открият само леви бутчета, които доставят повечето месопреработвателни фирми. Причината левите бутчета да са видно по-големи от десните е, че при отглеждането им всички „подобрители“ за растеж се инжектират именно от лявата страна. Именно това месо е и причината момичетата у нас масово да имат кистозни яйчници, а на момчетата да им растат гърди.

Млечните продукти

Млечните продукти също се тъпчат с боклуци. Експертите отдавна съветват да не се пие „киселото мляко за пиене“, защото много производители го правят от пача с нишесте. Затова, преди да купите т.нар. кисело мляко за пиене, задължително четете дребния шрифт на етикета. Иначе ще ви пробутат продукт, забъркан от свински желатин, модифицирано царевично нишесте, концентрат от моркови, грозде, арония, набухватели, както и млечнокисели бактерии.

Не си мислете, че сирене се прави само от мляко, става и от телешко шкембе и тебешир . Търговците, които правят такова сирене разтварят сухото мляко с вода, за да се получи от 2,8 до 3,5 литра течност. Към нея се прибавя палмовата мазнина в хомогенизатор. Така се постига нужната масленост, като мазнините и водата се свързват с различни емулгатори и се добавя протеин, извлечен от телешкото шкембе. При тази процедура обаче се получават трансмазнини, които се натрупват в кръвоносните съдове на организма и може да ви докарат инфаркт.

Кашкавалът у нас масово се прави от палмово масло. Палмата се познава при рязане с нож, престоял в хладилника. Причината е, че растителните мазнини полепват по острието при ниска температура, а млечните – не. Обяснението е, че в палмата има ненаситени мастни киселини, докато животинските са наситени.

Храни, пълни с химия

Бонбони – в производството им се използва силна химическа есенция.

Мармалади и сладка , които са мощни антиокислители. Никога не можете да съхраните плода във вида, в който го купувате от магазина. Конфютюрите и мармаладите там нямат нищо общо с натуралните сладка, които приготвяме вкъщи. Просто чудо на химическата промишленост, и то смъртоносно опасно.

Пържените картофи в заведенията за бързо хранене.

Продуктите за бързо приготвяне, юфки, разтворими супи, картофено пюре, бульонни кубчета, всичко това е истинска химия, която нанася вреда на организма.

Гъбите от магазина – те съдържат отровите цитотоксини. Най-опасните отрови, които се съдържат в тях са аманитините, които потискат образуването на клетки в РНК, който управлява синтеза на белтъчините, което води до дисфункция на черния дроб, а е възможен и летален изход.

Опаковани кексове , бонбони, шоколад- 90% от шоколада не е шоколад, а оцветители и заместители на захарта и какаовото масло; шоколадите са с много калории, съчетани с химически добавки, ГМ-продукти, оцветители и ароматизатори.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща ми почина от инсулт. Жалко, че не знаех за тази първа помощ
Next: Работих в чужбина за повече пари, а когато се върнах у нас, съпругата ми не беше същата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.