Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо момичетата у нас масово имат кистозни яйчници, а на момчетата им растат гърди, а ние не спираме да дебелеем
  • Новини

Защо момичетата у нас масово имат кистозни яйчници, а на момчетата им растат гърди, а ние не спираме да дебелеем

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
ksaboasblasb.jpg

Месото на масата ни е пълно с отрови, а сиренето – с тебешир, пазарувайте внимателно, съветват експерти по храните.

Непрекъснато четем и слушаме за опасната храна, която ядем и какво има в дадени продукти. Тъй като информацията се дава на час по лъжичка, когато човек отиде да пазарува в магазина, се опитва да се сети какво да гледа и за какво да внимава и обикновено не се сеща за повечето неща.

Рибите

Сьомгата е една от най-полезните и предпочитани риби не само у нас, но по света.

Първото нещо, което трябва да знаете обаче, е, че 90% от сьомгата у нас се внася от балтийските държави, където се лови в мръсни и дори отровни води. Въпреки че е установено, че норвежката сьомга е пълна с диоксини, страната ни продължава да внася предимно такава. Ако искате да ядете чисто сьомга, то трябва да купите атлантическа.

Една от най-мръсните и опасни, но в същото време и най-купувана риба в България е пангасиуса. Нашенците предпочитат въпросната риба по различни поводи и дори измести шарана на Никулден. Причината е ясна, цената й е доста по-ниска от другите. Пангасиусът обаче се внася от Виетнам, където се храни с отпадни продукти като кости. Това не е всичко. Оказва се, че рибата се инжектира с урина от бременни жени, за да дава повече хайвер. Освен това й инжектират и хормони, за да расте и да се размножава по-бързо. Голяма част от другите вноснириби също се тъпчат с хормони.

Месо

Колбасите присъстват традиционно на родната трапеза. Те са вкусни и са идеалното мезе за всякакъв алкохол. Следващия път преди да си купите колбаси обаче, помислете какво има в тях- всичко друго, но не и месо. Телешкият суджук се смята за деликатес заради скъпото месо, от което се произвежда и защото уж е чист продукт. В това обаче няма нищо вярно. Суджуците се правят от птиче месо, свински кожички, сухожилия, нишесте и разбира се глутен.

Всичко останало са оцветители, подобрители и консерванти. Дифосфатите, с които е пълен телешкият суджук, могат да предизвикат сериозни стомашни разстройства. Глутаматът, който се слага вътре, за да ни се услажда и да искаме да ядем още и още пък въздейства на мозъка ни, като ни пречи да преценим какво количество сме изяли. Така пълнеем неусетно и на всичко отгоре се забавя метаболизмът ни.

Голяма част от колбасите, които ядем са пълни със сушени бръмбари. Гадините се слагали, за да оцветят саламите в червено и да им придадат вид на месни. Екзотичните бръмбари се внасят у нас в пресушен, готов вид, за да могат да се вложат в колбасите още при приготвянето им. Въпросните бръмбари се отглеждат специално за целта и оцветяват колбасите в розово и червено. Този вид оцветител е изключително вреден, защото масово предизвиква алергии.

По-страшното е, че е един от виновниците за развитие на рак на щитовидната жлеза и бъбреците. Сушеният бръмбар може да предизвика увреждане на плода при бременните жени. Различните отпадъци от животни се преработят и смилат, добавят се сушените бръмбари за цвят, овкусители с мирис на месо и саламът е готов! Към него разбира се се слага глутаматът, който се обозначава на опаковката с Е621 и продуктът, който хапвате за мезе вече е по щандовете в магазините.

Повече от 20 години страната ни е един от най-големите вносители на субстанцията „кръв на прах“ или „суха кръв“ в Европа. Това е отпадъчен продукт от кланиците, която се пакетира и заравя в специални септични ями. Вместо обаче да я изхвърлят големите европейски компании са намерили идеалния вариант – да я внасят у нас, тъй като родните производители я изкупуват и влагат в колбасите и ред други храни. Според експерти „сухата кръв“ в родните продукти е около 30%. Наред с този отпадъчен продукт, страната ни е и една от най-големите вносителки на суха мас на прах, която също се влага в продуктите. Тя се употребява обаче не само в саламите, но и в кашкавала, сиренето, млякото, шоколада, сладоледа.

Пилешкото месо се води най-диетичното, но в същото време е и месото, което се тъпче с най-много боклуци. Българските поризводите успяват да правят 1,5 килограма филе от 1 кг месо. И това не става с фокуси, а с високотехнологични машини. С тумблер и шприцове всяко парче мръвка може да „порасне“ с до 65%. Тумблирането или шприцоването на пилешкото представлява машинна обработка, при която продуктите се инжектират със специални разтвори.

Целта е месото да бъде по-крехко, да се увеличи трайността му и естествено грамажът. Български производители обаче признават, че в пилетата се инжектира саламура от фосфати, карагенан, цитрати, ксантан, гума-гуар и др. Допустимата доза е 3-5% в ЕС, а у нас стига до 60-80%, което прави продуктите много вредни за здравето. Според лекари консумацията на такива продукти води до проблеми с костите, бъбреците и черния дроб.

Освен тези разтвори, в пилешкото месо у нас се инжектират и много хормони. Множество изследвания вълху пилешкото месо на българския пазар, показва, че в него има огромни количества антибиотици и хормон на растежа. Стероидите, които приемаме без да сме информирани, се поставят в левите бутчета на пилетата.

Отново обаче се оказва, че у нас има не само вредни, но и животозастрашаващи продукти. Доказателство за това е фактът, че по магазините могат да се открият само леви бутчета, които доставят повечето месопреработвателни фирми. Причината левите бутчета да са видно по-големи от десните е, че при отглеждането им всички „подобрители“ за растеж се инжектират именно от лявата страна. Именно това месо е и причината момичетата у нас масово да имат кистозни яйчници, а на момчетата да им растат гърди.

Млечните продукти

Млечните продукти също се тъпчат с боклуци. Експертите отдавна съветват да не се пие „киселото мляко за пиене“, защото много производители го правят от пача с нишесте. Затова, преди да купите т.нар. кисело мляко за пиене, задължително четете дребния шрифт на етикета. Иначе ще ви пробутат продукт, забъркан от свински желатин, модифицирано царевично нишесте, концентрат от моркови, грозде, арония, набухватели, както и млечнокисели бактерии.

Не си мислете, че сирене се прави само от мляко, става и от телешко шкембе и тебешир . Търговците, които правят такова сирене разтварят сухото мляко с вода, за да се получи от 2,8 до 3,5 литра течност. Към нея се прибавя палмовата мазнина в хомогенизатор. Така се постига нужната масленост, като мазнините и водата се свързват с различни емулгатори и се добавя протеин, извлечен от телешкото шкембе. При тази процедура обаче се получават трансмазнини, които се натрупват в кръвоносните съдове на организма и може да ви докарат инфаркт.

Кашкавалът у нас масово се прави от палмово масло. Палмата се познава при рязане с нож, престоял в хладилника. Причината е, че растителните мазнини полепват по острието при ниска температура, а млечните – не. Обяснението е, че в палмата има ненаситени мастни киселини, докато животинските са наситени.

Храни, пълни с химия

Бонбони – в производството им се използва силна химическа есенция.

Мармалади и сладка , които са мощни антиокислители. Никога не можете да съхраните плода във вида, в който го купувате от магазина. Конфютюрите и мармаладите там нямат нищо общо с натуралните сладка, които приготвяме вкъщи. Просто чудо на химическата промишленост, и то смъртоносно опасно.

Пържените картофи в заведенията за бързо хранене.

Продуктите за бързо приготвяне, юфки, разтворими супи, картофено пюре, бульонни кубчета, всичко това е истинска химия, която нанася вреда на организма.

Гъбите от магазина – те съдържат отровите цитотоксини. Най-опасните отрови, които се съдържат в тях са аманитините, които потискат образуването на клетки в РНК, който управлява синтеза на белтъчините, което води до дисфункция на черния дроб, а е възможен и летален изход.

Опаковани кексове , бонбони, шоколад- 90% от шоколада не е шоколад, а оцветители и заместители на захарта и какаовото масло; шоколадите са с много калории, съчетани с химически добавки, ГМ-продукти, оцветители и ароматизатори.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща ми почина от инсулт. Жалко, че не знаех за тази първа помощ
Next: Работих в чужбина за повече пари, а когато се върнах у нас, съпругата ми не беше същата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.