Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страхотна вест от НСИ: Забогатяхте! По 2200 лева на човек от
  • Новини

Страхотна вест от НСИ: Забогатяхте! По 2200 лева на човек от

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
nsinsinsapri.jpg

снимка Булфото

Според данните на НСИ за второто тримесечие на тази година средния общ доход на домакинство е 2 207 лв.

Това е повишение с 16,5% спрямо периода април-юни 2021 г.

В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е този от работна заплата (малко над 54 на сто), следван от доходите от пенсии (34,4%) и от самостоятелна заетост (4,3 на сто). Спрямо второто тримесечие на 2021 г. относителният дял на дохода от работна заплата намалява с 4,4 процентни пункта, а на доходите от самостоятелна заетост – с 0,7. Делът на доходите от пенсии нараства.

На годишна база средните доходи на лице от домакинство за отчетения тримесечен период търпят промяна.

Доходът от работна заплата нараства от 1 108 на 1 193 лв. Този от самостоятелна заетост се увеличава с 2 лева и вече достига 96 лева.

Доходите от пенсии се увеличават от 547 на 760 лв., а тези от социални обезщетения и помощи нарастват достигат 48 лв., вместо досегашните 45 лв. , предаде bgonair.bg.

Общият среден разход на лице от домакинство през второто тримесечие на 2022 г. пък е в размер на 1 962 лв. Той регистрира увеличение с 17,8% спрямо същото тримесечие на 2021 година.

Как да спестявате:

Винаги ще се оплакваме, че не ни стигат парите, но ето какво можем да направим, за да не ги харчим безразборно:

1. Край на импулсивното пазаруване – Трябва да се научите да си казвате „не“, ако в момента имате пари и си харесате нещо, не означава, че задължително трябва да го купите. Замислете се дали след време ще ви трябва и дали още ще ви харесва. Също така ако още държите да го купите, може да изчакате разпродажбата или да потърсите онлайн по-евтин вариант.

2. Харчете по-малко за книги – Това се отнася, за хората, които обожават да четат, но трябва да се замислят колко много пари дават за нови книги. Има толкова алтернативни варианти, като например електронните книги, книги от библиотеката или също така книги втора употреба.

3. Отделяйте от заплатата си – Опитайте се всеки месец да отделяте част от заплатата си за спешни случаи, или всеки ден да отделяте по 3,4 лева и така на края на месеца ще имате спестени около 100 лв.

4. Пазарувайте в супермаркета на промоции – Всичко вече е толкова скъпо, че изобщо не е срамно да търсите промоции. Не е нужно винаги да вземате най-скъпите неща, те имат алтернативни варианти, които са на доста добри цени и са хубави. Също така си изкарайте карта за отстъпки за магазина в който пазарувате най-често. Може да не ви се струва вярно, но това спестява доста.

5. Купуване на маркови дрехи – Всички искат да изглеждат добре и със скъпи дрехи, но ако не носите маркови такива, не означава, че не сте красиви или, че нямате пари. Понякога от по-бюджетни дрехи се създават страхотни тоалети. Дори и във вторите употреби понякога има доста добри находки, и никой дори няма да разбере, че са от там.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Ванга се провикна, когато двама яки младежи ме сграбчиха
Next: Полицията на крак! Мъж от Гоце Делчев подлъга и изнасили 12-годишно момиче

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.