Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави отговори на крясъците за парите му и разкри каква сума е задигнала ДСБ, но никой не ги пита
  • Новини

Слави отговори на крясъците за парите му и разкри каква сума е задигнала ДСБ, но никой не ги пита

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
dsdsbsbsslavi.jpg

Лидерът на партия „Има такъв народ“ Слави Трифонов излезе с нов пост във Фейсбук.

Ето какво пише шоуменът:

От различни страни чувам въпроси, преминаващи в крясъци: “Декларацията, Слави, защо не си подал имуществена декларация, нали си лидер на партия, която получава партийна субсидия, да видим ние какви пари имаш”.

Сега ще обясня за декларацията, само ми дайте една минутка преди това да ви кажа за субсидията.

Понеже смятам, че моралът е над закона, “Има такъв народ” по закон трябва да получава субсидия от 8 лева на получен глас, т.е. откакто “Има такъв народ” е активна политическа партия, тя е трябвало да получи

4 229 032 лева от вашите пари под формата на субсидия. Защото такъв е законът.

Обаче, по морал, беше проведен референдум, на който вие ясно се изразихте, че субсидията трябва да е 1 лев. И затова ние сме върнали

3 755 528 лева от вашите пари в държавния бюджет. Защото така е морално.

И забележете, нито една друга партия не е постъпила така. Нито “Продължаваме промяната”, нито ГЕРБ, нито БСП, нито ДПС, нито “Демократична България”, нито “Възраждане”.

Нито една друга партия не е решила, че моралът е над закона, че вие сте се произнесли какъв трябва да е размерът на субсидията и че е морално да върнат вашите пари в бюджета. Не виждам това да е голям скандал в медиите. Даже направо не виждам медиите да го отразяват това. Но така решили – така направили.

Между другото, благодарение на разкритията на моя екип как години наред партиите са получавали десетки милиони левове повече за субсидии, отколкото им се полага по закон, над 14 милиона от вашите пари бяха върнати обратно в бюджета. А ако не бяха нашите разкрития от 2019 г., със сигурност партиите щяха да откраднат още десетки милиони левове от парите ви. И да си трайкат, както са си трайкали години наред.

И пак между другото, блюстители на върховенството на закона като партия ДСБ, която е част от “Демократична България”,

не изпълни закона да върне надвзетите от нея 47 000 лв. субсидии, че се наложи НАП да им ги вземе насила. С лихви.

И това не виждам да е голям скандал в медиите. Даже направо не видях въобще да го отразят.

И сега интересният въпрос – колко пари има Слави?

Има контролни органи в държавата, които знаят отговора на този въпрос. И така е редно. Направени са ми много проверки и цялата информация е в ръцете на контролните органи, които са длъжни да съблюдават изпълнението на закона.

При всичките проверки не е открито нищо незаконно и нищо нередно. Аз съм платил глоба затова, че не съм подал декларация, т.е. с неподаването на декларация съм провокирал контролните органи да извършат проверки, с което да установят нарушил ли съм закона.

Не съм!

В начина, по който съм спечелил парите, които имам, не съм нарушил никакъв закон, платил съм си данъците и само ще отбележа, че всичко това се е случило пред очите ви, защото се е случило по телевизията.

Бих могъл да съм нелюбезен и да ви попитам дали вярвате, че Асен Василев, Бойко Борисов, Корнелия Нинова имат толкова пари, колкото са написали в декларациите си? Но ще оставя този въпрос да си го задавате вие.

Или пък да си го задават контролните органи, които не съм чул да са направили проверка на изброените по-горе лица. Т.е. този, който трябва да знае какви пари имам и какво имущество имам, и най-вече – нарушил ли съм закона, този, който трябва да знае – знае. За останалите тази информация би била просто сеир и задоволяване на жълто любопитство. Това мисля аз за морала и закона.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стефан Янев захапа Киро и Асен: Оставиха ни двуцифрена инфлация! Влизам в политиката заради дълг към
Next: Мрежата гърми! Слави Трифонов сащиса Киро и Асен: Значи аз съм луд, така ли?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.