Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брижит Макрон яде тези ПОДМЛАДЯВАЩИ ХРАНИ, благодарение на които на 69 има фигура на ученичка
  • Новини

Брижит Макрон яде тези ПОДМЛАДЯВАЩИ ХРАНИ, благодарение на които на 69 има фигура на ученичка

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
ppodoamdalda.jpg

Първата дама на Франция Брижит Макрон е една от най-елегантните президентски съпруги не само в Европа, но и в света. И макар мадам Макрон да е на 69 години, все още поддържа фигура на ученичка, за която могат да й завиждат милиони жени на нейната възраст.

Естествено, за това „виновна“ на първо място е генетиката, но не е тайна, че Брижит отделя изключително внимание на това как се храни и на тренировките.

Затова с право цял свят се вълнува каква е вълшебната диета на съпругата на френския президент , която я кара да изглежда в топформа и да тежи толкова. Наскоро самата Брижит разкри, че става дума за режим с подмладяващи храни, към който се придържа.

Брижит Макрон тяло

Плодовете и зеленчуците са не само източник на фибри, които са толкова необходими в зряла възраст, но и на хранителни вещества. Днес много диетолози силно препоръчват обогатяване на диетата със зеленчуци с високо съдържание на витамини вместо обичайните хранителни добавки. Има дори специални списъци със зеленчуци и плодове с подмладяващ ефект. А следните продукти обикновено оглавяват тези рейтинг.

На първо място е спанакът – той е богат на лутеин и зеаксантин и засилва обмяната на веществата.

След него се нарежда червеният пипер, който съдържа много витамин С и каротин, които се смятат за мощни антиоксиданти. Витамин С помага за укрепване на имунната система, предотвратява стареенето на кожата и появата на бръчки.

Ябълките също са един от най-популярните антиейдж плодове с високо съдържание на пектин, който ви позволява да премахнете токсините и да поддържате еластичността на кожата.

Авокадото е продукт с много високо съдържание на витамин Е. Витамин Е е мощен антиоксидант. Диетолозите силно препоръчват ястия с авокадо за тези, които имат проблемна кожа.

Зелето броколи път е ценен източник на кверцетин, антиоксидант с противовъзпалителни свойства. Смята се за отлично средство за слабеене.

Брижит Макрон крака

Именно на тези храни изключително държи и г-жа Макрон, която е се стреми поне 3 от тях да присъстват в дневното й меню под някаква форма. Внимателно обсъждайки параметрите на първата френска дама, фитнес експертите казват, че нейната фигура е тренирана много хармонично, което означава, че Брижит не злоупотребява с никакви видове упражнения.

Свързаната с възрастта загуба на тегло в нейния случай е органично компенсирана от разумната физика на цялото тяло. Брижит поддържа себе си със съвсем леки тренировки и ползва един стар и изпитан трик – разкрива онези части от тялото, които харесва – крака, талия, бюст, докато крие тези, по които следите на времето първи си личат, като шията.

Определено мадам Макрон се грижи за кожата си по старомодните методи, без да прибягва до пластичната хирургия, предвид количеството бръчки, които красят лицето й, но в никакъв случай не влияят на самочувствието й. Специалисти в сферата на красотата казват, че вероятно е поставяла филъри единствено в челото си, но е запазила несъвършенствата около очите и устата. Освен на френска козметика за кожата си съпругата на Еманюел Макрон разчитала и на домашни маски с плодове и зеленчуци.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нож в гърба на Нинова: Румен Петков дръпна АБВ от БСП, отиват при Стефан Янев
Next: Жана Бергендорф е съсипана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.