Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво трябва да знаем, ако пътуваме до Турция с лична карта?
  • Новини

Какво трябва да знаем, ако пътуваме до Турция с лична карта?

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
traucqciqicq.jpg

Новината, че вече ще можем да ходим в Турция само с лична карта, вдъхнови още повече българи да посетят южната ни съседка. Туроператори разказват, че екскурзиите им се разпродават като топъл хляб, а местата се запълват за нула време. Без паспорти: Българите ще пътуват до Турция само с лична карта

Поради огромния интерес е нужно да се заредите с търпение по границите. Опашките са големи, особено през уикендите. „Много се чака по границите – понякога един час, друг път – 3-4 часа. След като въведоха личните карти, очакваме още по-голям наплив“, разказва пред БНР туристическият агент Детелина Константинова, която организира кратки екскурзии от Варна до Одрин.

Минаването на границата с лична карта засега е новост за сънародниците ни, но скоро ще се превърне в стандартна практика. То обаче има своите особености. На влизане в страната ще ви дадат едно малко листче, върху което ще ви сложат печат с датата на влизане. Задължително трябва да го пазите, защото на връщане граничните власти ще ви го поискат, за да ви го подпечатят отново при излизането от страната.

Това всъщност е входно-изходният документ за пътуващи с лични карти, с който удостоверяват, че не са надвишили разрешените по закон 90 дни престой в южната ни съседка. „Хората, които пътуват с лични карти, трябва много да си пазят това листче. Ако го изгубят, от турска страна могат да им направят проблем“, предупреждава Константинова.

Не изпускай тези оферти:

Тя все пак препоръчва да си носим и международния паспорт, тъй като преминаването с него е по-лесно и удобно. „Иначе и с лична карта се минава, няма никакъв проблем“, казва варненският турагент.
Полезни съвети за пътуващи до Турция

Туристическите фирми обикновено разрешават по един куфар или един сак на човек в багажника на автобуса, а вътре в превозното средство може да си носите и ръчен багаж.

Парите, които трябва да предвидите за пазаруване, зависят от това какво искате да купувате. Имайте предвид, че инфлацията в Турция е много по-висока от тази у нас и стоките поскъпват много бързо, понякога в рамките на дни. Така че е добре да си носите малко повече пари.

Въпреки това цените са изгодни за българи заради евтината турска валута. В момента турската лира струва едва 11 стотинки, т.е. 100 турски лири са 11 лева. Туроператорите съветват да обменим пари в България и да си носим турски лири, вместо тепърва да търсим обменно бюро в южната ни съседка. Ако някой все пак има нужда, може да обмени пари и в центъра на Одрин.

Все повече от търговците в града са научили и по малко български език, за да обслужват по-добре клиентите си.

Българите често посещават Турция, главно с цел пазаруване и туризъм. Големите опашки от превозни средства по граничните пунктове вече са нещо обичайно. Кратките шопинг екскурзии до Одрин, Чорлу, Лозенград (Къркларели) или Люлебургаз – също.

Българите обичат да пазаруват в южната ни съседка. Освен ниските цени, ги привлича и високото качество на стоките. А това е най-важното за всеки купувач.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки собственик на жилище трябва да знае, че иде голяма промяна, свързана с имота му
Next: Тези пенсии ще се увеличат с още около 300 лв. от октомври

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.