Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кубрат Пулев влиза във ФЕРМАТА
  • Новини

Кубрат Пулев влиза във ФЕРМАТА

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
kbausbuasub.png

Продуцентите на „Фермата“ били твърдо решени да вкарат в предаването известен спортист, който достойно да замести личности като Йордан Йовчев, Орлин Горанов.

Кариерата на певеца в телевизията е във възход именно след участието му в земеделското предаване и вече повече от година той води игра в праймтайма на БНТ цял час. Точно неговия пример дали продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов на своите фаворити, които искали да поканят в новия сезон.

Първо поканили Димитър Бербатов, който обаче е типичното градско момче. Той ясно си дал сметка, че трудно ще дои крави или слага колци на доматите и отказал. Освен това Бербо е избрал да си пази имиджа, тъй като целта му в момента е стола на вечния президент на БФС Борислав Михайлов и той не иска да се откаже от нея заради предаване, където може и да се изложи.

Затова в обръщение влезли имената на братята Пулеви – Кубрат и Тервел. Въпреки че предизвикват полярни мнения и реакции, двамата имат твърдо ядро от почитатели. Те под път и над път се кълнат в българщината, парадират с личните си имена и идеално се вписват в патриотичното звучете на предаването. То се снима от месец и със сигурност един от двамата Пулеви е вътре, а не е изключено и да са заедно.

Не изпускай тези оферти:

Още за фермата:

Ивайло Шопски от „Фермата“ ще смени шоубизнеса с политиката, а новината дойде, след като той създаде Национално движение „Бащино огнище“, чието официално представяне е днес, пише „Блиц“.

Целта на новата патриотична платформа е да обедини националните интереси на разочарованите от политическата система българи, да им даде реално право на глас и да върне чувството за справедливост, което отдавна е изчезнало в обществения живот на България.

„Фермата“ се завръща с легендарни участници и нови герои

Гражданската инициатива е базирана на родолюбивия проект Пътуващо читалище „Бащино огнище“, който години наред обикаля България и поддържа живи националните традиции и родовата памет. Именно работата на читалището в цялата страна поражда идеята за създаване на Национално движение, което да участва активно в политическия живот. Негов лидер е патриотът и общественик Ивайло Шопски.

Гражданската инициатива ще работи за справедлива държава и работещи институции. Нашите потенциални избиратели са разочарованите от основните политически партии. Това са хора готови да тръгнат след нова платформа. Ще разчитаме на гласувалите традиционно за БСП и ГЕРБ, но ще привлечем и електората, подкрепил назад във времето, Патриотите, обявяват от формацията на Шопски.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Туристи плачат на плажа. Морето уби двама млади мъж и жена за броени минути
Next: 3-годишно момиченце се събуди на собственото си погребение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.