Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов разкри как ПП са обслужили Путин и са направили България още по-зависима от Русия
  • Новини

Борисов разкри как ПП са обслужили Путин и са направили България още по-зависима от Русия

Иван Димитров Пешев август 27, 2022
bsaoosroasiasvv.jpg

Какво показва докладът на БНБ? Общо износът за първите 4 месеца е нараснал с 33,6%. Говорили сме го – селскостопанска продукция, земеделие, заеми и производство на оръжия.

Търговското салдо се увеличава, което влошава показателите на страната. Това разкри лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по време на извънредна пресконференция на партията.

„Влошаването на търговското салдо с Русия е 2 млрд. Вносът на страната ни от Руската федерация по време на санкциите е нараснал със 160,8%. Това чували ли сте го? Прочели ли сте го? Това ли е откъсването, уважаеми Христо Иванов и Атанас Атанасов, от Русия? ПП са ясни, но тия хора ги уважавам“, допълни той.

„160% нарастване, което показва накъде изтичат капиталите на България. Още по-ясни са данните на НСИ за периода януари-май 2022 година по отношение на търговията с трети страни. Салдото с руската страна е стигнало 4,6 млрд. лв. Милиарди сте изнесли по посока Руската федерация“, каза Борисов.

Не изпускай тези оферти:

„Само за 5 месеца активно управление на тия партии, България стана в пъти по-зависима от Русия. Какво се случи с диверсификацията? Вносът нарасна със 160%. Нали беше бензиностанция с ракети, щяхме да ги нападаме, ястреби станахме“, попита той.

Борисов каза, че вече си обяснява, че това е най-изгодното правителство, което обслужва интересите на Путин и Руското правителство.

„Искат да изкарат Радев, че е руския човек, а те са машина за манипулации. Какво направиха на Путин, като изгониха чистачките и готвачите? Дали са му нанесли щета и дали няма да го приеме на фона на милиардите, които идват от нас“, замисли се лидерът на ГЕРБ.

„Слави Трифонов ги изобличи в лъжи и разкри, че е ставало въпрос само за пари. Служебното правителство трябва да оправи щетите, но капанът е щракнат“, каза той.

„Единственото място, от което българския народ печели пари от Руската федерация е Балкански поток. От никъде другаде. Искам да кажа на тея с международните скъпи пиари – всеки, който каже, че от Балкански поток няма 5 точки, от които да влезе газ у нас, да ми покаже.

На всеки, който каже, че 12 години не е правена гръцката връзка, ще попитам защо Костов и Орешарски, Виденов и Станишев не направи гръцката връзка? Стигат едни тръби и те дойдоха на гръцка територия 2020 година, през което време щяхме да започнем да финансираме, изграждаме и строим“, разкри бившият премиер.

Той коментира и инициирания референдум за президентска република от лидерът на ИТН Слави Трифонов.

„К’во да ви кажа? Когато говоря за Слави Трифонов, аз никога не бих го нарекъл певец от миналото, а бих го оставил на място при най-добрите певци на България за всички времена.

Неговите хитове се слушат навсякъде. От това той разбира много. От всички, което прави напоследък той имаше реалният шанс да управлява, това е може би най-новото шоу, което ще води. Не съм конституционалист и не знам дали с референдум може да се прави, но като се знае в България колко бързо едно еднолично управление се превръща в не много красиво нещо, считам, че партиите трябва просто да бъдат по-отговорни“, каза Борисов.

„Проблемът на ГЕРБ беше, че 12 години нямаше опозиция. Демокрацията изисква стабилна опозиция. Тогава никой няма да си позволява да прави схеми, защото всички ще го наблюдават.

Има различни форми на управление – Китай, Русия и САЩ са президентски републики, но зависи от системите надолу. Зависи колко са силни и каква отговорност имат“, обясни още той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първи думи на Омар, шофирал автобуса-убиец в Бургас, извади неочаквана версия
Next: Изглежда ли ви Омар на 15 години?! Толкова ли е наивна Следствената служба?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.