Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кремена Кунева: Млъкнете, хора! Веднъж замълчете! Как не ви е срам?
  • Новини

Кремена Кунева: Млъкнете, хора! Веднъж замълчете! Как не ви е срам?

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
remrenranstas.jpeg

Вчера се въздържах да напиша каквото и да е по повод на ужасната трагедия с двамата полицаи в Бургас.

Четох и слушах внимателно как смъртта на двама смели мъже се използва всячески за политически и пропагандни цели.

Млъкнете, хора! Веднъж замълчете! Как не ви е срам?!

Вие, които последните десетилетия изчегъртахте всички възможни ситеми в България!
Вие, които толкова много крадохте, че не просто ни оставихте в къщата с разрушените прозорци, а изядохте и колоните ѝ. А сега, когато тези къщи започват да се рушат пред очите на всички ни и под отломките им БУКВАЛНО загиват хора, имате наглостта да излезете и да говорите!

Не изпускай тези оферти:

Вие, които се сещате за полицаи, пожарникари, лекари, сестри, учители, само тогава, когато някой бива премазан, когато някое дете загуби живота, когато сестрите започват да висят като камикадзета по прозорците, когато тежка катастрофа отнема животи по пътищата.
Вие, които не просто бяхте лакоми, вие изядохте тази държава!

Помните ли 16-годишното дете, което беше убито от ток на улицата? Какво беше? „Шахтата не е наша“.

Помните ли детето,което загуби живота си, обикалящо по болници в София? Какво беше? „Растроих се.“ Вие сериозно ли?

Помните ли авиоинцидента край Шабла, в който загина пилотът Валентин Терзиев? Какво беше? „Загубата на пространствена ориентация“.

Помните ли лекарите и сестрите, които без никаква протекция оставихте да излязат на първа линия в пандемията? Със сигурност не знаете имената им. „Не събираме такава информация.“
А учителите помните ли? Знаете ли колко от тях загинаха, изпълнявайки служебния си дълг, докато вие си правихте поредните далавери с тестове и прекарвахте фурми? Какво беше? „България е получила 15 тона медицински консумативи“. Извинете! Три тона маски и консумативи и ДВАНАДЕСЕТ ТОНА ФУРМИ.

А затрупаните миньори в Ораново помните ли ги? Пет поредни инцидента за няколко години там. А фирмата стана ли ясно кой обслужва? 15 000 лв. глоба от Инспекция по труда, добре ли е?

Просто млъкнете!
Поне в тези моменти млъкнете!

А на всички останали искам да кажа, моля ви не забравяйте, че корупцията наистина убива и че тя е двустранен процес.

Лек път на двете момчета от Бургас и на всички останали, които не успяхме да защитим като общество.
Дано жертвите им не остават напразни!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ден преди да убие двама полицаи в Бургас, 15-г. сириец Омар е
Next: Андролова посочи 2 сценария след изборите, Петков ще си скубе косите при всички положения

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.