В тази предизборна кампания обстановката драстично се промени за ПП. Те все още не са го разбрали и Кирил Петков говори така, сякаш ще управлява след 2 октомври.
Така започна седмичния си коментар за предаването по БНР „По ръба“ журналистката Калина Андролова. Ето какво още каза тя:
„Всъщност няма да управлява. Осветяването на фалшивото заобикаляне на „Газпром“ през дъщерни фирми на компанията довърши Кирил и Асен.
Атлантическият фактор им прощаваше множеството неловки ситуации, те имаха пълна поддръжка, даже свръхподдръжка, уверявайки всички колко безразсъдно смели са, като дават пример на Европа как трябва по-уверено да действа със солидарен отказ от руския газ, независимо от щетите.
Не изпускай тези оферти:
Изведнъж обаче се оказа, че диверсификацията на Кирил и Асен е много удобна за Русия!
Защото такава „диверсификация“ увеличава печалбите на руския газов доставчик. Явно лозунговата независимост е за предизборните кампании и избирателите-зеленчуци, а иначе фалшивото заобикаляне на „Газпром“ чрез фирми, дъщерни на „Газпром“, е добре обмислена стратегия на псевдодиверсификаторите.
Злоупотребата с лъжата практически затри ПП.
Това не е безобидна лъжа. Когато говориш, че си спрял руския газ, а внасяш пак руски газ! Това е лъжа в международните отношения в критичен момент, това е подвеждане на атлантическите ни партньори, това е заблуждаване на европейските ни партньори.
Как е възможно някой, който е във властта, изобщо да си помисли, че може да скрие подобни сделки. Това не са просто сделки, това е позицията на държавата ни по най-важната тема в Европа в момента – газовата зависимост от Русия.
ПП просто повториха класиката на Емилиян Станев „Приказка за хитрата сврака“. В тази приказка хитрата сврака толкова лъже, интригантства и иска да навреди на всички, че накрая сама си докарва възмездието – бива изядена от лисицата.
Нито една от сериозните партии у нас, които могат да управляват държавата, не иска да управлява страната през идващата зима. Отговорността ще бъде утежнена, доколкото ще трябва да се вземат дългосрочни решения в енергийния сектор.
Тези решения ще се случат в изключително конфликтна обществена среда и под силен натиск: от една страна, на атлантическия фактор за поддържане на линията за окончателно отстраняване на „Газпром“, независимо от щетите за икономиката ни; от друга страна, на българския бизнес, който иска енергийна предвидимост на по-ниски цени.
Освен това икономическата криза ще тласне електората към протестен вот, което напряга всички системни партийни централи. На пролет кризата ще започне да подменя политическата архитектура у нас и ще станем свидетели на още една вълна конструкторски проекти.
Ще има смаляване, нарастване, изчезване на някои партии и възникване на нови.
Възможно е да наблюдаваме и партийна идея на президента Радев. Мога само да отбележа, че докато самият Радев не оглави свой ясен проект след приключването на мандата си, нищо жизнеспособно не би могло да се получи като проект. Защото една партия не може да се ражда колебливо, тя трябва да се роди бързо, категорично, със силен ефект.
Една партия не може да е на stand by, на изчакване. Партиите не са заготовки за ресторантьорството. Те са живи, сложни социални организми. Президентът вече направи няколко груби грешки, подкрепяйки заобиколно формати, които се провалиха.
Правилният подход е да почака, докато има възможност официално да оглави партия. Дотогава може да трупа безценен опит, да се упражнява в политическа комуникация и интелигентна гъвкавост, и да се опита да разпознава по-добре хората. Защото, когато не си много силен в разпознаването на хората, някои по-добри манипулатори могат да те инструментализират за свои цели.
И както много често се случва в разузнаването – ти си мислиш, че водиш обекта, а се оказва, че той води теб. Радев се кани да обедини след време цялото ляво пространство, в което БСП ще е малка, беззвукова, полуразрушена партия без Корнелия Нинова начело.
Радев безспорно лесно може да постигне това, защото Нинова се постара да превърне БСП в бутафорна лична група.
В пространството дясно-център ГЕРБ искат да покажат на тези избори, че са първа политическа сила, но не сме сигурни дали искат да управляват. Освен това виждаме, че ПП запазват агресията си към Борисов, дори я засилват, което означава, че коалиция между ПП и ГЕРБ е невъзможна.
Силната кампания на ГЕРБ, която се очертава, няма да остави много широко политическо пространство за ПП и ДБ. Кирил Петков сътвори поредната политическа грешка, като превърна отношението на ПП към ГЕРБ в нещо лично, като продължава да заплашва с арести и да обещава разправа.
ПП нямат усет за фините настройки в международните отношения и голямата политика. Там няма място за лично отмъщение и глупав инат. Накрая ще се окаже, че ПП бяха просто ползвани, за да вкарат ГЕРБ в кондиция, нищо повече от студен душ за събуждане, нещо като ръжен за подбутване.
Глобалният рефлекс за надмощие на великите сили не се интересува от личните емоции на Кирил Петков към Бойко Борисов. Глобалният рефлекс на САЩ търси надеждна конструкция, която работи. След изборите се очертават два варианта.
Тъй като нарцисизмът, неразбирането на глобалните процеси и вече оформената лична омраза към Борисов пречaт на ПП да направят широка евроатлантическа коалиция, очертава се през зимата да управляват служебните кабинети на Румен Радев.
И периодично на изборите присъствието на „Възраждане“ в парламента да нараства с по две трети.
Това удобно ли е за САЩ в критичната ситуация на войната в Украйна? Не. Единственият друг вариант е, ГЕРБ се връщат във властта, лидирайки коалиция, която може да придвижи някои решения, вече обявени от ГЕРБ, включително за пълно изключване на „Газпром“ от доставките за газа.
Както казах, Борисов изобщо не иска да управлява през зимата и да търпи електорални щети. Понеже има богат политически опит, само една твърда подкрепа на атлантическите ни партньори може да го накара да приеме такъв вариант.
Това обаче означава или пълно закриване на проекта ПП, или обезглавяването му и размиването му към ГЕРБ в една бъдеща коалиция без войнстващо антигерб говорене.
ПП и техните местни, нашенски кукловоди, сякаш не могат да схванат, че тази игра е пресметната възможност. Ако не можете да извадите нормалитет и интелигентност, ще се наложи да консумирате загуби.
Огромният шанс, който ПП получиха, беше безрасъдно профукан. И дори сега, когато все още може да се запази нещо, те продължават да се самовзривяват от омраза. В живота изобщо формулата „или всичко, или нищо“ е класическа формула на загубата.
Най-важното условие за успех в политиката е да оставяш пространство за договаряне.“