Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Президентът Радев хвърли бомба от ОАЕ: Ще подпишем важни споразумения!
  • Новини

Президентът Радев хвърли бомба от ОАЕ: Ще подпишем важни споразумения!

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
oaeooaeoaeoae.png

Президентът Румен Радев се срещна днес с президента на Обединените арабски емирства. Предстои да се подпише меморандум за стратегическо партньорство между двете страни.

„Самият факт на поканата за тази визита е достатъчно красноречив и той показва, че след като има желание за възстановяване на диалога на най-високо политическо ниво, това е показател за нарасналото доверие към България и интерес към растящите икономически възможности на нашата страна.

Сигурен съм, че срещата с президента дава допълнителен тласък за развитие на партньорството в много и то важни области“, каза Радев пред БНТ по време на визитата си.

Президентът заяви, че ще се подпише меморандум за стратегическо партньорство между двете страни, който ще отвори перспектива за трансформиране на политическата воля в нови възможности за сътрудничество и партньорство в сферите: икономика, инвестиции, енергетика, търговия, дигитални и зелени технологии, градоустройство. Подписва се и важно споразумение в областта на образованието, науката и културата, земеделието, обмена на информация и отбранителната промишленост.

Не изпускай тези оферти:

„България не трябва да ограничава своята амбиция до търсене на нови инвестиции. Напротив – ние сме тук в търсене на нови партньорства. България предлага един огромен потенциал и като икономика, и като наука, и като образование и най-вече талантът на нашите младите хора, така че взаимно да градим това взаимноизгодно сътрудничество“, каза Радев.

Той заяви, че в това отношение служебното правителство полага една изключително добра основа и се надява следващите правителства да надграждат бързо постигнатото до момента.

„България може да бъде не само добър икономически партньор, но и сериозен фактор в изграждане на по-солидна връзка между страните от Залива и ЕС, защото има не само стратегическо положение, а натрупа голям политически, икономически и научен потенциал“, допълни още президентът.

Каза, че се разглеждат възможностите за енергийна диверсификация – внос на природен газ и петрол от ОАЕ, но това не изчерпва потенциалът на нашето партньорство.

„Ние можем с високи технологии, научен потенциал и природни дадености да произвеждаме горивото на бъдещето – зелен водород и то в големи количества и да го изнасяме. От страна транзитьор, да станем страна производител, износител на енергийни ресурси на бъдещето. Това е голяма цел и тук има представители на българския бизнес и научни среди, които отдавна работят в тази област и имат технологични решения на много добра себестойност“, каза Радев.

Според него конкретният обмен на информация започна по време на бизнес форума, а политическата визита на най-високо ниво има за цел да даде перспектива на това партньорство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Евакуация в момента! Огнен ад превзе голям блок в София!
Next: Демерджиев хвърли бомбата, народът замлъкна: Има съмнения за полицаи, замесени в трафик

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.