Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Медиана: ГЕРБ води убедително с 6% пред ПП, 8 партии влизат в парламента
  • Новини

Медиана: ГЕРБ води убедително с 6% пред ПП, 8 партии влизат в парламента

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
gerebasbasbas.jpg

Бойко Борисов с най-висок рейтинг сред лидерите на партии, Кирил Петков е пети

Според ново проучване на агенция „Медиана“ в следващия парламент може да влязат 8 или 9 партии.

Мненията на анкетираните определят, че партия ГЕРБ води с близо 6 % пред „Продължаваме промяната“.

БСП, ДПС и „Възраждане“ се борят за трето, четвърто и пето място с изравнени позиции, по данни от изследването.

Не изпускай тези оферти:

„Има такъв народ“ запазва възможностите си за представителство в парламента, заедно с „Демократична България“ и „Български Възход“ – е изводът от последното проучване на „Медиана“.

Партията „Изправи се БГ“ е близо до 4-процентната бариера -и може да бъде деветата партия в новия парламент.

Проучването показва още, че Бойко Борисов е с най-висок рейтинг сред лидерите на партии. Кирил Петков заема далечното пето място, като преди него се нареждат Румен Радев, Корнелия Нинова и Стефан Янев.

Данните от изследването показват, че резултатите от изборите ще се определят не толкова от предизборната политическа битка между партиите, а от икономическите сътресения в обществото. Наблюдаваме изключително засилена тревожност по отношение на личното материално благосъстояние, перспективите пред страната и страхове за предстоящата зима и непосредственото бъдеще.

Близо 70 % от хората споделят, че в последната година материалното положение на тяхното семейство се е влошило, като имат опасения, че това е само началото.

Също толкова очакват, че в следващите месеци положението им ще става още по-лошо (а 9 % се опасяват, че могат да изпаднат в крайна мизерия). 40 % (!) от хората споделят, че ще им се наложи да пестят от храна и отопление в предстоящите месеци, като само 20 % са уверени, че ще могат да се справят безпроблемно с тези си разходи.

В проучването близо 70 на сто от хората споделят, че в последната година материалното им положение се е влошило. 40 на сто смятат, че ще им се наложи да пестят от храна и отопление в предстоящите месеци, а 20 % са уверени, че ще могат да се справят безпроблемно с тези разходи.

Изследването е проведено от 30 август до 4 септември сред 1008 души и е финансирано от социологическата агенция „Медиана“.

Още политика:

България ще бъде отново солидарна с братска Македония – в това увери президентът Румен Радев водената от премиера Димитър Ковачевски делегация от Република Северна Македония.

„Въпреки бурните политически страсти, на които станахме свидетели през последните месеци, отношенията между нашите две страни лежат върху здрав фундамент, който е отвъд всякаква политическа конюнктура.

Това е фундаментът, който е в основата на решенията на България да подкрепя безрезервно Македония още от признаването на държавността и независимостта на страната през настояването за превантивния контингент на ООН при разпадане на бивша Югославия, през оказването на помощ по време на ембаргото, през оказването на военно-техническа помощ, при катастрофи и природни бедствия“, заяви Румен Радев, президент на Република България.

Източник: БНТ
Копирано от standartnews.com Копирано от standartnews.com

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков срещна народната любов в Карловско и си тръгна обиден
Next: Жена се обеси в наводненото Каравелово

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.