Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Последна информация: Челен удар на пътя Плевен-Ловеч, жертвите са 5. Ето какво се е случило
  • Новини

Последна информация: Челен удар на пътя Плевен-Ловеч, жертвите са 5. Ето какво се е случило

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
sksruasbuasnbas.jpg

Нови разкрития за тежката катастрофа!

Последни данни излезнаха за една катастрофата на пътя Плевен-Ловеч.

При инцидента загинаха и две деца

Разкриха каква е причината за тежката катастрофа между две коли на пътя Плевен-Ловеч на 16 юли, в която загинаха петима души, между които две деца и двамата шофьори.

Не изпускай тези оферти:

Припомняме, че при рязко навлизане в насрещната лента за движение лек автомобил блъсна челно друг, съобщава DarikNews.

Шофьорът на автомобила, навлязъл в насрещното, е претърпял остър миокарден инфаркт. Това показва заключението от направените експертизи и аутопсията на тялото.

Резултатите от изследванията за наличие на алкохол в кръвта и на двамата шофьори са отрицателни, съобщават още от прокуратурата. В качеството на свидетели са разпитани редица хора. Предстои назначаването на автотехническа експертиза, разпити на още свидетели, както и провеждането на следствени действия.

Разследването по делото продължава, за да се установят в пълен обем обстоятелствата, довели до възникването на пътното произшествие, уверяват от прокуратурата.

Загиналите, които са били в единия автомобил, са пътували за кръщене в Троянския манастир. Седеммесечният Мартин е трябвало да приеме християнската вяра. Бащата, който е шофирал, е загинал на място заедно със сина си и 54-годишна жена.

Още за катастрофи:

Северната скоростна тангента на София се превърна в площадка за експеримент. Симулацията показва какво се прави при катастрофа с опасен товар.

„Симулирахме подобен пътен инцидент, понеже в последно време доста често започнаха да се случват такива произшествия. Колкото по-често се отиграва, толкова по-добре се получава координацията между отделните звена“, коментира експертът по пътна безопасност Диана Русинова.

Установеният проблем по време на експеримента се оказа трудният достъп до мястото на пожарните коли и линейки заради запълнена аварийна лента.

„При инцидент с превоз на опасни товари се спира цялото движение, докато не се установи, че наистина няма изтичане на опасен газ. Първо се обезопасява да няма други пострадали и след това се взимат мерки въпросните ранени да бъдат отстранени от мястото на инцидента“, подчерта Красимир Пъргов от Европейския център за транспортни политики.

Пътните експерти призовават при подобни катастрофи шофьорите възможно най-бързо и внимателно да преминат покрай инцидента.

„Когато видите лампи, в подобна ситуация гледайте максимално бързо и безопасно да се изтеглите от зоната на инцидента, това не е снимачна площадка“, категорична бе Русинова,

Експериментът доведе до километрична опашка, която изнерви много шофьори.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БОМБА! Деси Атанасова разкри кой ще е премиер ако ГЕРБ спечели изборите
Next: Петков лъсна в ново скандално ВИДЕО, пострадала от наводнението жена го пъди от къщата си с брутални думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.