Предстоящо увеличаване на лихвите по кредитите у нас е точката, около която се обединиха икономическите анализатори, които БТА потърси за коментар, след като вчера следобед Европейската централна банка (ЕЦБ) предприе безпрецедентно повишаване на основните си лихви с 0,75 процентни пункта, вдигайки ги за втори път тази година.
След вчерашното решение ставката, по която ЕЦБ отпуска кредити на търговските банки, стана 1,25 на сто. Лихвеният процент по депозитите на банките в ЕЦБ достигна 0,75 на сто, а лихвата по пределното кредитно улеснение се повиши до 1,5 процента. Това е продиктувано от рекордната в историята на еврозоната инфлация от 9,1 процента, отчетена през август.
Затягането на кредитирането при всички случаи ще се отрази и върху степента на икономическа активност, и ще има последици и върху имотния пазар, каза д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН.
„В момента „ястребите“ (представители на централните банки, които искат увеличаване на лихвените проценти) в ЕЦБ взимат превес, като вчера на пресконференцията след заседанието на централната банка стана ясно, че предстоят нови увеличения на лихвените проценти“, допълни Събев.
Не изпускай тези оферти:
Икономистът в „Институт Отворено общество“ Георги Ангелов посочи, че ЕЦБ демонстрира сериозен ангажимент в целта си да пребори инфлацията. По думите му процентът на увеличение на лихвите от вчера обаче е недостатъчен към този момент, за да предизвика преобръщане на кредитирането в България и на ипотечния кредит.
„На този етап по-скоро ще продължи да расте кредитирането, но трябва да знаем, че ЕЦБ обяви, че ще има следващи вдигания на лихвите. В някакъв момент това ще се отрази и отпускането на заеми ще започне да забавя темповете си. Това би било положително, защото ипотечното кредитиране и пазарът на недвижимости прегряват и трябва да се охладят, което ще помогне да избегнем един нов балон в този сегмент“, каза още Ангелов.
По данни на Българската народна банка към края на юли средният лихвен процент по ипотечните заеми в лева беше в размер на 2,47 процента, което е рекордно ниско равнище.
„Инфлацията в еврозоната в момента е 9,1 на сто на годишна основа, което е доста високо равнище. Корекцията на лихвите в момента няма да повлияе съществено върху инфлационния процес, защото упражнената сила на въздействие е прекалено ниска на фона на инфлационния процес“, каза икономистът и управляващ съдружник в „Експат Капитал“ Никола Янков.
Той допълни, че за да има някакво съществено влияние, лихвите на ЕЦБ трябва да са между 5 и 7 процента, за да могат да предизвикат намаляване на инфлацията и силно охлаждане на икономиката. Въпреки всичко, дори и малката корекция ще започне да има охлаждащ ефект, още повече че ЕЦБ загатна, че ще продължи с вдигането на лихвата, като консенсусът на анализаторите е, че през март тя ще достигне около 2 процента.
„По отношение на кредитирането трябва да се знае, че банките у нас може да използват чисто маркетингово новината за увеличените лихви от страна на ЕЦБ, за да увеличат своите по кредитите, така че да увеличат своите постъпления от основна дейност“, каза още Янков.
Какво се случва с депозитите?
И тримата икономисти посочиха, че банките у нас са ликвидни и едва ли ще бързат да увеличават лихвените нива по депозитите си, но това ще се случи. Според Георги Ангелов още до края на тази година можем да видим положителна доходност върху спестяванията, следствие на дългия период на отрицателни или нулеви нива.
Очакванията на Никола Янков са, че лихвите по депозитите могат да се увеличат до около 0,1-0,2 процента на годишна база, но той посочи, че банките у нас нямат пряка нужда от финансиране.
Възможно е някои от кредитните институции, които преценят, че все пак имат нужда от заздравяване на позициите, да започнат привличането на депозанти по-рано, каза от своя страна Димитър Събев.
Проблемът пред икономиката и ще се увеличи ли безработицата
Макар ЕЦБ да се надява на положителен растеж тази година от около 3 процента, данните сочат все повече, че е възможна рецесия заради високите енергийни цени, което ограничава потреблението и производството на някои стоки, прогнозира Никола Янков.
Именно високите енергийни цени са причина Георги Ангелов да очаква отрицателен икономически растеж, както още е известна рецесията. Дефицитът на газ в най-голямата икономика от ЕС и еврозоната – Германия, ще доведе до това, че заводи ще трябва да затворят през зимата, за да остане газ за отопление.
Основният риск е, че най-голямата икономика в региона ще трябва да затвори някои големи бизнеси и компании за няколко месеца, което ще се отрази негативно на някои от техните доставчици и поддоставчици (сред които по статистически данни има и български фирми – бел. ред.), допълни Ангелов. Той посочи, че в случая проблемът пред ЕС ще бъде породен не толкова от монетарната политика, а от несигурните цени на енергийните доставки.
„В момента в ЕЦБ е взето решението, че високата инфлация трябва да се плати с цената на рецесия и с цената на икономическа мъка и (решението – бел. ред.) не говори нищо добро за обикновения човек“, допълни от своя страна Димитър Събев. Той и Янков посочиха, че в момента в страната ни се наблюдават рекордно ниски нива на безработица.
Според управляващия директор на „Експат Капитал“ дори и да се увеличи безработицата, която в момента е 4,2 процента (по данни на Агенцията по заетостта – бел. ред.), до нива от около 5-5,5 на сто, тя ще е на далеч по-ниско ниво от средното в последните години и дори десетилетия.
Кога ще се нормализира инфлацията?
Историята показва, че инфлацията е „упорит звяр“, като това може да продължи дори години, каза Димитър Събев, като допълни, че понякога борбата с увеличените цени е по-опасна от самата инфлация.
„Около 9 до 12 месеца са нужни решенията на централните банки да предизвикат ефект“, каза още Георги Ангелов, като допълни, че това у нас, за разлика от други държави в ЕС, ще се случи осезаемо преди средата на идната година.
До голяма степен това се дължи на факта, че тук вече премина времето за увеличение на парното, което Комисията за енергийно и водно регулиране извърши през юли.
Освен това тук действа и механизъм, който пренасочва свръхпечалбите на държавните енергийни дружества към бизнеса с цел да може предприятията да посрещнат увеличените сметки за електроенергия, а такива мерки виждаме тепърва да се анонсират в Западна Европа.
Т.е. макар и в някои отношения спекулативно, инфлацията у нас изпревари тази в еврозоната и очаквано ще започне да се нормализира по-рано от тази в страните, използващи еврото, каза още Ангелов.
Прогнозата на Никола Янков е, че едва през 2024 година ще се наблюдава темп на инфлацията, близък до целевото равнище от около 2 на сто. Това няма да стане преди ЕЦБ да повиши допълнително основните си лихвени проценти до нива от около 4 на сто.
Източник: Пловдив 24