Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Емили с тротинетката: На 12г. наръгах баща си с нож!
  • Новини

Емили с тротинетката: На 12г. наръгах баща си с нож!

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
emilitrotitntnt.jpg

„На 12 години наръгах баща си с нож в бедрото“, призна пред „България Днес“ Емили с тротинетката.

Любимата на бившия културист от „Фермата“ Тихомир (Мелиса) Рангелов уточни, че го е направила при самозащита след поредния семеен скандал. Тогава баща й отново вдигнал ръка срещу нея.

„Биеше ме по врата“, връща лентата назад Емили. Мъжът подал жалба в полицията, но от там застанали на нейна страна. „Баща ми имаше тъмно минало. Занимавал се е с незаконни неща, източвал е игрални автомати в Америка“, не пести черните краски по адрес на татко си настоящото момиче.

Блондито, което наскоро оцеля по чудо след падане от тротинетката си при скорост 100 км/ч на Околовръстното шосе, идва на бял свят в Плевен преди 21 години.

Не изпускай тези оферти:

Родителите му обаче не могли до последно да приемат желанието му да бъде момиче и редовно го малтретирали физически, довери Емили. Трансдевойката остава кръгъл сирак преди 4 години, но по думите й не съжалява за липсата на най-близките си хора.

„Моите родители като цяло не бяха много добри хора. Държаха се повече от ужасно с мен заради това, че съм транссексуална. Не ми позволяваха да бъда себе си“, извади „скелетите от гардероба“ бившето момче.
ОЩЕ: Устата влиза в затворa в Сливен

Още от 5-годишна възраст, добави избраницата на бившия културист, тя се усещала момиче, фантазирала си, че някой ден ще бъде „принцеса Емили“.
„Постигнах го, но с голяма мъка. Докато живеех при родителите си в Плевен, още бях момче, но постоянно исках да си сменям пола. Животът ми тогава беше истински ад! Майка ми и баща ми не ме приемаха. Карахме се, псувахме се, обиждахме се, неща, които са много гадни за едно семейство“, повдига завесата над тежкото си детство скандалната блондинка.

Конфликтите в дома на Емили продължили до 16-ия й рожден ден. На тази възраст тя загубва майка си. Жената, която работи като диспечер в таксиметрова фирма в Плевен, издъхва от рак на белите дробове през 2018-а. Година преди това пък баща й е покосен от инсулт.

„След това обаче животът ми, вместо да стане по-лек, стана по-тежък. Вуйчо ми и вуйна ми са хората, които ми съсипаха живота. Наранявали са ме толкова много, че изобщо не искам да се връщам в тези спомени. Докато живеех при тях в периода 2018-2019 г., всяка вечер имаше скандали.

Поне два-три пъти в седмицата се е стигало до масов бой“, не крие огорчението си Емили.
ОЩЕ: Андреа разплака феновете

На пръв поглед силите в сблъсъците са били неравни, но любимата на Тихомир каза, че когато побеснее, ставала изключително силна.

„Аз съм помитала маси, хващала съм се за ножове, за вилици… Държала съм се направо като мутра. Искала съм да коля, да беся, защото не ми се е искало да живея“, разкри БГ любителка на тротинетките номер едно.

Емили сподели още, че вуйна й изпитвала ненавист към нея.

„Тя работи в голям магазин в Плевен. Много ме мрази. Вуйчо ми сега не работи нищо, беше охрана, но го изгониха“, не щади родата си бившето момче.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма прошка! Брадвата се стовари върху скандалната Симона Радева
Next: Голям срам: ООН извади България от класацията на развитите страни и вече сме зад Албания, Сърбия и

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.