Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Крадци нападнаха бедстващото Каравелово, берат си желязо
  • Новини

Крадци нападнаха бедстващото Каравелово, берат си желязо

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
lraidaksiaciascs.jpg

Крадци плъзнаха след потопа в наводнените села. Дойдоха с каруци и започнаха да събират желязо от къщите на хората, но една полицейска кола им препречи пътя, разказва пенсионираният агроном Начо Серкьов от Каравелово.

Той сподели пред бТВ, че е имал 20 овце и 10 агнета преди калната вълна да ги помете. Само пет останали живи.

„Намерих ги в едни дворове, отнесени от водата. Мъжкото агне го вадихме пет-шест души от тинята. Друго от животинчетата го бяха извадили едни мъже с въже в някакъв двор“, разказва възрастният мъж.

Гледам животинки откакто ме уволниха като председател на АПК през 1992 г., добавя той.

Не изпускай тези оферти:

Първият етаж от къщата му е засипан с кал. Вътре ме е страх да вляза заради електрическата инсталация, споделя бай Начо.

Той казва, че го е жал за животните, но вероятно няма да може да се върне през зимата в къщата си.

„Дано да не вали дъжд. Както е разчистено, ще тръгне водата пак по същия начин. Това е пясък и явно, че коритото на реката е затлачено“, добавя агрономът.

„100 000 лева бяха дадени, за да се оправи моста. Така е оправен, че нищо не остана от него“, каза още той.

Щетите в Карловско са огромни. Ще трябва да възстановим пострадалите села. Това обясни в предаването „Офанзива“ по NOVA News кметът на Карлово Емил Кабаиванов.

„По моите предварителни разчети, щетите са на стойност около 60 млн. лв. Но може би ще се окажат повече. Скъсани са 7 моста на общински пътища и 11 моста в населените места. Разрушени са около 150 декара общински пътища“, посочи той.

Кметът обясни, че са пострадали около 400 къщи в различна степен. Но за всички хора е намерен подслон. Осигурени са храна и вода. Селата ще бъдат възстановени на три етапа, вероятно до средата на 2024 г. окончателно. В началото на другата седмица, от община Карлово ще знаят, колко семейства имат нужда от временни жилища.

„Дали е имало сеч, ще разберем когато приключи проверката, назначена от министъра на земеделието. Факт е, че когато обикаляхме засегнатите места, не видяхме „гола“ сеч. Видяхме, че по-малките и по-големите реки над селата Богдан, Каравелово и Слатина, са излъскани до скала. Което означава, че всички храсти и дървета са довлечени в селата“, разказа още кметът.

Кабаиванов уточни, че са коригирани голяма част от коритата на реките, за да се предотвратят нови бедствия. Държавата ще финансира общината по няколко линии.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Латинка Петрова продаде земите си, за да плаща сметки
Next: Teзи 2 зoдии щe се ĸъпят в пapи пpeз Дeĸeмвpи 2022г.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.