Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Крадци нападнаха бедстващото Каравелово, берат си желязо
  • Новини

Крадци нападнаха бедстващото Каравелово, берат си желязо

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
lraidaksiaciascs.jpg

Крадци плъзнаха след потопа в наводнените села. Дойдоха с каруци и започнаха да събират желязо от къщите на хората, но една полицейска кола им препречи пътя, разказва пенсионираният агроном Начо Серкьов от Каравелово.

Той сподели пред бТВ, че е имал 20 овце и 10 агнета преди калната вълна да ги помете. Само пет останали живи.

„Намерих ги в едни дворове, отнесени от водата. Мъжкото агне го вадихме пет-шест души от тинята. Друго от животинчетата го бяха извадили едни мъже с въже в някакъв двор“, разказва възрастният мъж.

Гледам животинки откакто ме уволниха като председател на АПК през 1992 г., добавя той.

Не изпускай тези оферти:

Първият етаж от къщата му е засипан с кал. Вътре ме е страх да вляза заради електрическата инсталация, споделя бай Начо.

Той казва, че го е жал за животните, но вероятно няма да може да се върне през зимата в къщата си.

„Дано да не вали дъжд. Както е разчистено, ще тръгне водата пак по същия начин. Това е пясък и явно, че коритото на реката е затлачено“, добавя агрономът.

„100 000 лева бяха дадени, за да се оправи моста. Така е оправен, че нищо не остана от него“, каза още той.

Щетите в Карловско са огромни. Ще трябва да възстановим пострадалите села. Това обясни в предаването „Офанзива“ по NOVA News кметът на Карлово Емил Кабаиванов.

„По моите предварителни разчети, щетите са на стойност около 60 млн. лв. Но може би ще се окажат повече. Скъсани са 7 моста на общински пътища и 11 моста в населените места. Разрушени са около 150 декара общински пътища“, посочи той.

Кметът обясни, че са пострадали около 400 къщи в различна степен. Но за всички хора е намерен подслон. Осигурени са храна и вода. Селата ще бъдат възстановени на три етапа, вероятно до средата на 2024 г. окончателно. В началото на другата седмица, от община Карлово ще знаят, колко семейства имат нужда от временни жилища.

„Дали е имало сеч, ще разберем когато приключи проверката, назначена от министъра на земеделието. Факт е, че когато обикаляхме засегнатите места, не видяхме „гола“ сеч. Видяхме, че по-малките и по-големите реки над селата Богдан, Каравелово и Слатина, са излъскани до скала. Което означава, че всички храсти и дървета са довлечени в селата“, разказа още кметът.

Кабаиванов уточни, че са коригирани голяма част от коритата на реките, за да се предотвратят нови бедствия. Държавата ще финансира общината по няколко линии.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Латинка Петрова продаде земите си, за да плаща сметки
Next: Teзи 2 зoдии щe се ĸъпят в пapи пpeз Дeĸeмвpи 2022г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.