Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На живо от Игнатиев: Съмнения за убийство! Мултимилионерът Иван загина при супер съмнителни обстоятелства
  • Новини

На живо от Игнатиев: Съмнения за убийство! Мултимилионерът Иван загина при супер съмнителни обстоятелства

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
picaoasohoasha.jpg

КРДВ

Още един руски топ мениджър загина при трагичен инцидент.

Управляващият директор на авиационната индустрия на Корпорацията за развитие на Далечния Изток и Арктика (КРДВ) Иван Печорин на 39 години е починал, съобщава сайтът на корпорацията. През февруари тази година внезапно на 43 години от инсулт почина и Игор Носов генералният директор на компанията, която е определена от правителството на Русия да управлява Далечния Изток и Арктика.

В съобщението се казва, че на 12 септември стана известно за „трагичната смърт“ на Печорин, който е роден през 1983 година.

Не изпускай тези оферти:

Смъртта на Иван е непоправима загуба за приятели и колеги, голяма загуба за корпорацията. Поднасяме нашите искрени съболезнования на семейството и приятелите, допълват от КРДВ.

Според вестник „Комсомолская правда Далечен Изток“, позовавайки се на администрацията на Владивосток, Печорин е починал на 10 септември, след като паднал от борда на лодка във водите на руския остров, близо до нос Игнатиев.

През февруари почина генералният директор на КРДВ Игор Носов. Един от познатите на Носов каза пред RBC, че изпълнителният директор на корпорацията е получил инсулт, бил е откаран в реанимация, но не е бил спасен. Игор Носов беше само на 43 години.

Игор Носов, кадър ТАСС

Компанията е определена от правителството на Руската федерация да изпълнява функциите по управление на териториите с напреднало социално-икономическо развитие, свободното пристанище Владивосток, Арктическата зона на Руската федерация и специалния административен район на остров Руски.

Това е поредната загадъчна смърт при странни обстоятелства на топ мениджъри в Русия – за по-малко от година вече са мъртви осем руски милиардери. 5-има от тях от „Газпром“ и един от „Лукойл“, все при различни „трагични“ обстоятелства. Част от инцидентите бяха обявени от руските власти за самоубийство, припомня в-к „24 часа“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лена Бориславова изчезна
Next: След смъртта на баба – изненада: Уилям изневиделица стана милиардер

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.