Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави удари брадва на Кирил Петков: Завършен лъжец! Излъга, че
  • Новини

Слави удари брадва на Кирил Петков: Завършен лъжец! Излъга, че

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
svlasibasibarad.jpg

Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обвини съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, че е излъгал, че в Ловеч ще има завод за електромобили.

Това става ясно от нов пост на лидера на ИТН в социалната мрежа, в който той нарича Петков „завършен лъжец“.

Към публикацията на лидера на ИТН има и снимка от мястото, където трябва да бъде заводът, на която се виждат само слънчеви панели.

„Има един въпрос, на който не мога да намеря отговор от момента, в който съм се осъзнал. Въпросът е – кой обича да го лъжат? Замисли се, уважаеми приятелю, който четеш това, което пиша в момента.

Не изпускай тези оферти:

Ти обичаш ли да те лъжат? Искаш ли да те лъжат? Харесва ли ти да те лъжат? Виж колко интересно – не те питам дали лъжеш или кой около теб лъже, а те питам – искаш ли да те лъжат“, пише в началото поста си във Facebook Слави Трифонов и продължава:

„Иначе лъжци – дал Господ! Ето сега ще ти дам пример с един завършен лъжец. На 10 юли 2021 г. Кирил Петков, тогавашен служебен министър на икономиката, обяви, че в Ловеч ще има завод за електромобили, който ще изнася коли за цяла Европа и каза директно, цитирам: „Електромобилите ще бъдат реалност и ще се произвеждат в Ловеч“.

По думите на лидера на ИТН в момента – година по-късно, на мястото, където е трябвало да бъде изграден заводът, има само „фотоволтаици“.

„И никой никъде в България не бълва електромобили. Тоест, това е лъжа. И човекът, който е изрекъл тази лъжа, със сигурност не лъже само за електромобилите. Защото, човекът, който ползва лъжата като изразно средство, лъже по принцип, а не само в конкретния случай“, казва още Слави Трифонов.

Според него хората са устроени така – „или си лъжец, или не си“.

Още от Ива Митева:

„В нашата Конституция разделението на властите е прокламирано, но не е доведено докрай. Ние предлагаме народът да реши каква да е формата. Конкретното решение многократно го казахме. Това, което смятам, че е най-доброто, е президентът да посочва министър-председателя, а той, от своя страна, да определи кабинет, който да мине през вот на доверие в Народното събрание“.

Това заяви в предаването „Лице в лице“ кандидат-депутатът от „Има такъв народ“ Ива Митева.

Тя уточни, че президентът ще определя на коя партия да даде мандат без значение кой спечели изборите.

Според нея промените към даване на по-големи правомощия на президентската институция ще доведат до по-голям баланс между властите.

„Аз смятам, че Има такъв народ е надежден партньор, на който действията са предвидими. Няма случай, в който да сме обещали нещо и да не сме го изпълнили. Сигурно на някой не му е харесало, но мисля, че това, което направи ИТН, е показателно как трябва да се води политика. Хората искат личности. Не смятам, че натискането на бутон трябва да продължи да бъде правило. ИТН не излъга никого“, подчерта Митева.

„Аз бях от малкото, които до последно се борих да има кабинет с третия мандат, но осъзнах, че е по-добре да идем на избори. Виждах, че когато се казва нещо и се търсеше правилното решение, срещах преграда“, добави тя.

„Няма как да има вот на недоверие срещу министър-председателя и след това да кажеш, че искаш след това отново с него. По отношение на Асен Василев ние казахме, че сме склонни да го подкрепим, но той отказа разговори с нас.

Той реши да купува депутати, да тръгне по недемократичен път“, посочи Митева и допълни, че и Корнелия Нинова, председател на БСП, също е отказала да подкрепи Кирил Петков за премиер.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този път наглостта на двойния убиец Семерджиев мина всички граници, вижте само какво изсипа
Next: Взимат властта на Путин, ако тези две неща станат в Украйна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.