Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убиха лидер на сръбска наркобанда пред детето и съпругата му
  • Новини

Убиха лидер на сръбска наркобанда пред детето и съпругата му

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
bausbiasbisa.png

Йован Вукотич, шефът на наркобандата Скаляри, една от най-известните в Сърбия, беше убит при въоръжено нападение в Истанбул.

Той беше застрелян от убиец на мотоциклет, докато седеше в кола със съпругата и дъщеря си.

Той беше арестуван в Турция през 2018 г. и екстрадиран в Сърбия, където съдът го осъди на 15 месеца затвор за използване на фалшив македонски паспорт.

През февруари 2020 г. той беше екстрадиран в Черна гора, където беше обвинен в опит за убийство на членове на друга банда. През юли обаче висшият съд в Подгорица свали обвиненията и той беше освободен.

Не изпускай тези оферти:

Местните медии твърдят, че Вукотич, който беше издирван от Интерпол с червена бюлетина за разпространение на наркотици, влязъл в Турция с фалшива самоличност и бил убит от двама стрелци по нареждане на тази банда.

Вукотич, който беше улучен от четири куршума в тялото си, почина на място, докато управляваното от него превозно средство се блъсна в тротоара. Съпругата и децата му се отървали невредими от атаката.

Още криминални новини:

Георги Семерджиев – мъжът, който преди месеци уби две жени на тротоар в столицата, е бил пазен от десетки полицаи. Това установи проверка на МВР, чиито резултати бяха оповестени в понеделник от ресорния министър Иван Демерджиев. По случая ще има и дисциплинарни уволнения на служители от системата.

Криминалистът Иван Савов коментира, че протекциите над Семерджиев са били на по-високо ниво в йерархията на МВР.

„Това е много голямо петно върху системата на МВР и върху полицията в частност”, смята експертът в сферата на сигурността. По думите му обаче това е само върхът на айсберга и най-лесното, което е можело да се констатира.

„Да кажем, че полицаите са виновни. Не ги оправдавам в никакъв случай, но според мен наистина тук е имало протекции от по-високо”, твърди Савов.

„Това, което се знае в средите в София за този човек е, че той дълго време е пласирал наркотици и то не на дребно, а на едро за Таки.

По тази линия най-вероятно е разработван и е давал информация на службите. Много е вероятно точно по тази линия да му е правена и тази пелена върху него, за да може да си позволява тези своеволия. Малко е лицемерно да оберат пешкира хората, които са били на най-ниско ниво”, каза още криминалистът. Той беше категоричен, че няма как да бъде пуснат нарушител само с административно наказание, без ръководен служител да го разреши.

Иван Савов каза още, че военният прокурор, за който стана ясно, че веднага след злополучната катастрофа на бул. „Черни връх” е бил на мястото на инцидента, се е опитал да укрие нещо. По думите му вероятно става въпрос за мобилен телефон или друга улика, която би могла да свърже Георги Семерджиев с определени лица.

Той е категоричен, че по време на огледа на местопроизшествието е нарушен процесуалният ред. Преди криминалистите там са били въпросният военен прокурор, а по-късно и Симона Радева.

Според криминалиста от 20 години насам в МВР тече отрицател н подбор на кадрите. „Това означава, че се назначават на хора, които отговарят на долната граница на критериите”, обясни Савов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какъв е хонорарът на Стоичков за Фермата
Next: Новина от Европарламента вбеси Кирил Петков, заканва се да види сметката на Борисов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.