Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Oпасен хакер арестуван в Банско: Мъжът ударил сайта на държавния департамент в САЩ
  • Новини

Oпасен хакер арестуван в Банско: Мъжът ударил сайта на държавния департамент в САЩ

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
hasaskcaksckas.jpg

Окръжен съд Благоевград ще гледа тази седмица дело за екстрадиция на опасен руски хакер, арестуван в Банско. 35-годишният мъж бе издирван от Интерпол по искане на ФБР.

Преди няколко месеца той бе открит в една от компютърните зали на Банско, която ползвал като офис за Ко уоркинг спейс в Банско, предава struma.com.

Мъжът се подвизавал из цяла Европа с различни самоличности. Престъпникът е търсен от над 10 страни по искане на правосъдното министерство на Съединените щати.

Руснакът е издирван от ФБР, тъй като заразявал компютри с IP адреси в Калифорния. Копирал личните данни на ползвателите им, включително и данни на банкови карти и след това ги продавал в „даркнет“ пространството.

Не изпускай тези оферти:

Руският киберпират блокирал сайта на държавния департамент на САЩ и още над 900 айпи адреса в Америка и Европа.

В Банско се установил три дни преди да бъде открит и арестуван. Настанил се в известен скъп местен хотел, но работил от компютърна зала, която пригодил за офис.

Още криминални:

Върховният касационен съд отмени оправдателните присъди на двама от подсъдимите по делото за срутилия се през 2015 година хотел „Вероника“, под чиито руини загинаха четирима работници, съобщиха от пресцентъра на съда.

„Отменя решението в частта, с която е потвърдена присъдата на окръжния съд относно оправдаването на подсъдимите Виолета Ганева и Валентин Пенчев по обвинението по чл. 123, ал. 3 от НК и с която са отхвърлени предявените срещу тях граждански искове“, се посочва в решението на върховните магистрати.

Делото ще бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд във Варна.

С решението на втората инстанция Ганева и Пенчев бяха оправдани, защото извършените от тях нарушения били „ирелевантни спрямо обвинението и деянието за тях е несъставомерно“.

Сега съдебният състав на ВКС отбелязва, че липсата на адекватна проектна документация за отделните етапи на процеса по разрушаване на хотел „Вероника“ също е причина за срутването на сградата, съответно оправдателните присъди на двете лица следва да бъдат отменени.

„В съответствие с установените по делото факти, пряка причина за срутването на сградата, довела до смъртта на пострадалите работници, са от една страна, действията по ръчно рязане на носещи конструктивни елементи, извършени на 8 април 2015 г., и от друга – липсата на адекватна проектна документация за отделните етапи на процеса по разрушаване на хотел „Вероника“ до кота 0 и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при тяхната реализация.

В решението на тричленния състав на ВКС се подчертава, че съгласно фактическите изводи на въззивния съд вторият фактор, допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, е от компетентността на подсъдимите Валентин Пенчев и Виолета Ганева като управител и експерт от дружеството „Инекс консулт“ ЕООД, което е имало договор с изпълнителя на строежа „Бултранспорт груп“ ЕООД“, обясняват от ВКС.

Съдът е решил също така да увеличи обезщетението, изплащано от други двама подсъдими – собственика на фирма „Дигинг“ Георги Георгиев и координатора по здравословни и безопасни условия на труд и отговорник на обекта Пламен Николов от „Бултранспорт груп“, за ищците Анастасия С. и Райчо С., като го увеличава от по 100 000 лв. на по 150 000 лв. за всеки един от тях.

Хотелът в в комплекса „Слънчев ден“ се срути на 8 април 2015 г., а под него загинаха работниците Борислав Стефанов, Манол Манолов, Тодор Тодоров и Йосиф Стефанов. Причината за срутването, посочена от съда, беше, че колоните на сградата били рязани ръчно, като заповед за това са получили загиналите под руините работници.

С първоинстанционната присъда Пламен Николов беше признат за виновен в това, че като координатор по здравословни и безопасни условия на труд, в условията на независимо съпричиняване с Георги Георгиев, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност. Наложиха му присъда 3 години условна присъда.

Георгиев беше признат за виновен за това, че като управител на „Дигинг“ ЕООД, при независимо съпричиняване с Николов, причинил смъртта на повече от едно лице и е осъден на 3 г. „лишаване от свобода“.

Признати за невиновни и оправдани изцяло бяха останалите петима подсъдими.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Екшън на Капитан Андреево: Гранични полицаи стреляха по шофьор
Next: НОВ ОБРАТ: Трупът на Крис е открит край третокласен път край Ловеч. Истината за смъртта му ще ви ужаси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.