Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сънародници разказват, всичко започна с тътен от недрата! Силно земетресение в Гърция!
  • Новини

Сънародници разказват, всичко започна с тътен от недрата! Силно земетресение в Гърция!

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
zeemtamsmtamstmasmt.jpg

Земетресение с магнитуд 4,1 по скалата на Рихтер е регистрирано около 16.00 часа днес в гръцката префектура Илия в Западен Пелопонес, съобщава АНА-МПА.

Епицентърът на труса е бил на 26 километра югозападно от град Пиргос.

Второ земетресение също с магнитуд 4,1 по Рихтер е регистрирано около 17.10 часа близо до град Патра в префектура Ахая, Северен Пелопонес.

Според Института по геодинамика на Атинската обсерватория епицентърът на труса е бил в морето на 9 километра северозападно от гард Като Ахая.

Не изпускай тези оферти:

И при двата труса няма данни за щети или пострадали.

По-рано днес е ударило още едно земетресение:

Земетресение с магнитуд 4,9 по Рихтер е отчетено в район Чат на град Ерзурум. Това съобщи Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (AFAD).

Трусът е усетен и в съседните градове Ерзурум, Бингьол, Муш, Диарбекир и Ерзинджан, както и в Грузия и Армения.

Дълбочината на земетресението е 11.1 км.

Голям брой граждани в целия град излязоха панически от домовете си. Няма информация за жертви или ранени. На място са изпратени спасителни екипи на AFAD.

Района е разтърсен от многество по-слаби вторични трусове.

Още:

Земетресение с магнитуд 3,7 бе регистрирано днес в турския средиземноморски окръг Мерсин, съобщи телевизия СиЕнЕн-Тюрк, като се позовава на турската Дирекция за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД).

Земетресението е станало в 4:56 ч. на дълбочина 15 км. Епицентърът на труса е бил в района на град Айдънджък.

Засега няма информация за нанесени материални щети или за ранени при труса.

От България:

В началото на седмицата в салона на Община Тетевен се проведе щабна тренировка с членовете на общинския щаб за изпълнение на плана за защита при бедствия на тема: „Действия при възникване на земетресение на територията на общината“.

Мероприятието се организира в изпълнение на разпоредбите от Закона за защита при бедствия и съгласно утвърден график на Областния управител на област Ловеч.

Целта на тренировката беше да се подобри взаимодействието между членовете на щаба за изпълнение на плана за защита при бедствия, да се повишат знанията им, да се създадат навици за оценка на ситуацията и изготвяне на целесъобразни и законосъобразни предложения за вземане на решения за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при възникване усложнена обстановка.

На мероприятието бе представена и организационната структура по време на бедствия, бяха поставени въпроси и дадени препоръки за ограничаване и предотвратяване на опасни ситуации в рискови райони на територията на общината.

Обсъдено бе как работи системата за ранно предупреждение и оповестяване, както и ключовата роля на кметовете на кметства и кметски наместници по време на кризисни ситуации, как те трябва да проявяват по-голяма отговорност и инициативност.

В щабната тренировка взеха участие кметът на Община Тетевен д-р Мадлена Бояджиева, зам.-кметовете Борис Врабевски и Красимир Красимиров, началникът на РСПБЗН – Тетевен – гл. инсп. Николай Христов, ст. инспектор Радомир Радев от РСПБЗН-Ловеч, ст. експерт ССИ, ОМП, МИС и БК в Община Тетевен – Петър Кавалски, Николай Апостолов – РУ Тетевен, личния състав на Щаба, кметове на кметства и кметски наместници, представител на ЧЕЗ и др.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зверство! Благоевградчанка застина на място! Чу изстрели в района на Джамията и онемя от гледката пред очите си
Next: Aĸo виждaш Бoг, пoглeдни, нe гo oтxвъpляй: Aмин!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.