Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт: До края на 2022 г. цените на имотите ще паднат
  • Новини

Експерт: До края на 2022 г. цените на имотите ще паднат

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
easkasksakkas.jpg

След няколко години на растеж, сега ще виждаме обратната тенденция – глобално свиване на цените на имотния пазар през 2023 и 2024 година. В България няма балонизиране на имотния пазар.

 

Това каза доц. Драгомир Стефанов, Катедра „Недвижима собственост“, УНСС, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

 

Не изпускай тези оферти:

Австралия, Нова Зеландия, Швеция изживяват леки сътресения, каза гостът. По думите му на някои пазари има вече двуцифрен спад на цените през последните шест месеца, като някои предпоставки са световни, други са частични и влияят на отделни пазари. Пандемията е един от проблемите.

 

Централните банки, в опитите си да стимулират потреблението, свалиха до рекордни нива лихвите. Ниските лихви на ипотечните кредити позволиха на много инвеститори, някои от които не толкова платежоспособни, да закупят жилища и сега виждаме обратната тенденция.

 

Добрата новина е, че тенденциите на пазара на недвижими имоти, за разлика от тези на фондовия пазар, се развиват много по-бавно и реалното отражение на тенденциите, които сега очертаваме, ще се види през следващите 12-18-24 месеца, каза доц. Стефанов. „Има време за реакция.

 

В някои държави, където има по-висока финансова култура, вече виждаме реакцията – намалено търсене и част от собствениците започват да продават. Ще има забавяне на инвестиционния процес. Строителите ще започнат по-бавно да реализират своите проекти“. Не са изключени и фалити.

 

В България няма балонизиране на имотния пазар, каза още гостът. „2022 ще бъде първата година, в която ние ще завършим с реален спад в цените на недвижимите имоти.

 

Не номинален. Номинално цените се покачват – с 10-12-13%. Но, тъй като инфлацията е над 17-18%, то реално ще има спад на цените. Това не се бе случвало от 2013 година насам. Това е нещо ново“.

 

„Второто е, че макар да няма официално увеличение на лихвите по кредитите от страна на банките, вече забелязваме при инвеститорите, при строителните предприемачи едно забавяне в изпълнението на инвестиционни, строителни проекти – къде по обективни, къде по субективни причини.

 

Но то ще продължи през следващите години – 2023 и 2024 година“.

Отражение върху българската банкова система от покачването на лихвите от Европейската централна банка ще видим най-рано в средата на 2023 година, категоричен бе гостът.

 

Българската банкова система е „задръстена с пари“ и лихвите ще започнат да се покачват много бавно, въпреки това българските кредитополучатели са уязвими при скок на лихвите, защото при криза, освен с по-високите си вноски за кредити, ще трябва да се справят и с други шокове, които съпътстват кризите – евентуална загуба на работа, скок на храните и електроенергията.

Промяната в законовата рамка за обществените поръчки Стефанов коментира, като каза, че строителните фирми са били „нарочени, че всички са недоброжелателни. Това доведе до спиране на обекти за повече от година и сега тези обекти ще бъдат приключени на по-високи цени“.

„Политическият риск в България е много висок, не само през последните две години, а и назад във времето. Ако има нещо, което повече ни вреди в сравнение с останалите държави (…), това е политическият риск“.

Ние отчитаме огромен ръст на жилищното строителство през последните няколко години, но секторът на строителството като цяло е с 10-12% надолу през последната една година, заради спирането на инфраструктурното строителство, подчерта доцентът.

По думите му това означава съкращения на хора. Строителството е бизнес с голямо забавяне при реализацията на приходите.

 

Строителните фирми се градят с години – натрупва се опит, купува се техника, наемат се и се обучават кадри. Проектите не могат да бъдат спрени, дори и когато предприемачът вижда задаваща се криза, защото загубите от един спрян проект може да значат фалит.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неадекватно жури провали Звездите в нас
Next: Етo кoи зoдии тpябвa дa игpaят пo- чecтo тoтo, зaщoтo имa шaнc дa cтaнaт милиoнepи- нe пpoпуcкaйтe шaнcoвeтe cи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.