След няколко години на растеж, сега ще виждаме обратната тенденция – глобално свиване на цените на имотния пазар през 2023 и 2024 година. В България няма балонизиране на имотния пазар.
Това каза доц. Драгомир Стефанов, Катедра „Недвижима собственост“, УНСС, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
Не изпускай тези оферти:
Австралия, Нова Зеландия, Швеция изживяват леки сътресения, каза гостът. По думите му на някои пазари има вече двуцифрен спад на цените през последните шест месеца, като някои предпоставки са световни, други са частични и влияят на отделни пазари. Пандемията е един от проблемите.
Централните банки, в опитите си да стимулират потреблението, свалиха до рекордни нива лихвите. Ниските лихви на ипотечните кредити позволиха на много инвеститори, някои от които не толкова платежоспособни, да закупят жилища и сега виждаме обратната тенденция.
Добрата новина е, че тенденциите на пазара на недвижими имоти, за разлика от тези на фондовия пазар, се развиват много по-бавно и реалното отражение на тенденциите, които сега очертаваме, ще се види през следващите 12-18-24 месеца, каза доц. Стефанов. „Има време за реакция.
В някои държави, където има по-висока финансова култура, вече виждаме реакцията – намалено търсене и част от собствениците започват да продават. Ще има забавяне на инвестиционния процес. Строителите ще започнат по-бавно да реализират своите проекти“. Не са изключени и фалити.
В България няма балонизиране на имотния пазар, каза още гостът. „2022 ще бъде първата година, в която ние ще завършим с реален спад в цените на недвижимите имоти.
Не номинален. Номинално цените се покачват – с 10-12-13%. Но, тъй като инфлацията е над 17-18%, то реално ще има спад на цените. Това не се бе случвало от 2013 година насам. Това е нещо ново“.
„Второто е, че макар да няма официално увеличение на лихвите по кредитите от страна на банките, вече забелязваме при инвеститорите, при строителните предприемачи едно забавяне в изпълнението на инвестиционни, строителни проекти – къде по обективни, къде по субективни причини.
Но то ще продължи през следващите години – 2023 и 2024 година“.
Отражение върху българската банкова система от покачването на лихвите от Европейската централна банка ще видим най-рано в средата на 2023 година, категоричен бе гостът.
Българската банкова система е „задръстена с пари“ и лихвите ще започнат да се покачват много бавно, въпреки това българските кредитополучатели са уязвими при скок на лихвите, защото при криза, освен с по-високите си вноски за кредити, ще трябва да се справят и с други шокове, които съпътстват кризите – евентуална загуба на работа, скок на храните и електроенергията.
Промяната в законовата рамка за обществените поръчки Стефанов коментира, като каза, че строителните фирми са били „нарочени, че всички са недоброжелателни. Това доведе до спиране на обекти за повече от година и сега тези обекти ще бъдат приключени на по-високи цени“.
„Политическият риск в България е много висок, не само през последните две години, а и назад във времето. Ако има нещо, което повече ни вреди в сравнение с останалите държави (…), това е политическият риск“.
Ние отчитаме огромен ръст на жилищното строителство през последните няколко години, но секторът на строителството като цяло е с 10-12% надолу през последната една година, заради спирането на инфраструктурното строителство, подчерта доцентът.
По думите му това означава съкращения на хора. Строителството е бизнес с голямо забавяне при реализацията на приходите.
Строителните фирми се градят с години – натрупва се опит, купува се техника, наемат се и се обучават кадри. Проектите не могат да бъдат спрени, дори и когато предприемачът вижда задаваща се криза, защото загубите от един спрян проект може да значат фалит.