Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пребили д-р Велев, защото не може да съживи умряла жена
  • Новини

Пребили д-р Велев, защото не може да съживи умряла жена

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
drevlelvelvlav.png

Редактор: Юлия Георгиева

кадър Нова тв

Преди 5-6 години, тръгвайки на адрес от Районния координационен център ме отклоняват за жена в безпомощно състояние. Само за две минути бухме на адреса, но жената вече беше починала.

Близките поискаха от мен да я съживя. Нещо, което няма как да стане.

Не изпускай тези оферти:

Това коментира в ефира на Нова тв д-р Иво Велев от болницата в Перник.

Обясних, че това е невъзможно. Те ме притиснаха към стената, започнаха да му удрят в областта на корема и гърдите. Медицинската сестра, която беше с мен на адреса, успя да избяга и да извика полиция.

Може би там щях да бъда пребит до смърт. Не знам какво се случи с онези хора тогава, не знам дали са наказани, посочи той.

Когато ходим на адреси, за да помагаме на пациентите, в случай на агресия, ние нямаме паник бутони,няма средства за защита. Спасяваш се, както можеш, коментира той.

Още криминални:

Районната прокуратура в Перник задържа и обвини 32-годишен мъж за нападението над медицинска сестра в болницата в града.

Досъдебното производство е образувано след получен сигнал. Към настоящия момент е установено, че на 19 септември в кабинет на спешното приемно отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова“ в Перник, С.С. нанесъл удар в областта на главата на медицинска сестра при изпълнение на службата й. С това й е причинил лека телесна повреда.

С постановление на наблюдаващия прокурор обвиняемият е задържан за срок до 72 часа. Предстои внасяне в съда на искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Обвиняемият С.С. е осъждан.

Още крими анализ:

Висок е броя на шофьорите, качили се зад волана след употреба на алкохол или наркотични вещества. Въпреки полицейските акции, случаите не спират, а войната по пътищата взима още жертви.

Един от най-фрапантните случаи бе катастрофата на бул. „Черни връх“, при която загинаха две млади момичета, а шофьорът се оказа, че системно е нарушавал правилата на пътя.

Според председателя на Българската федерация по автомобилен спорт Румен Дунев, подобни случаи има у нас, защото битува чувството за безнаказаност.

„Не съм виждал по-тежка катастрофа в живота си от тази на бул. „Черни връх“ – скоростта е била много голяма. Такива случаи са изолирани, те се случват на хора, които разсъждават, че могат да останат безнаказани, че са над закона, че има чадър над тях. Tези хора, ако не тази седмица, то след време завършват по този начин“, коментира той в студиото на „България сутрин“.

Той подчерта, че има изискване всички състезатели преди старт да минават през задължителен тест за алкохол и наркотици.

„Алкохолът и наркотиците не правят качествата на водачите по-добри, дават фалшива самоувереност, която често пъти завършва трагично“, заяви Дунев.

Според него един от начините за ограничаване на тежките катастрофи е приемането на нов Закон за движение по пътищата. Той подчерта, че към момента се правят множество поправки, които не дават резултат.

„Депутатите не могат да се обединят около новия Закон за движение по пътищата, в който са заложени много елементи, които като експерти считаме, че ще намалят броя на тежките катастрофи и жертвите, събираемостта на глобите ще се подобри. За този закон не се изискват средства, а хората да забравят, че имат партии и цветове“, каза Дунев пред Bulgaria ON AIR.

Друг проблем, който гостът посочи, е липсата на концентрация при шофьорите – притиснати от битовизмите, шофьорите не мислят за пътя и движението, а се разсейват зад волана.

Дунев разкритикува махането на разграничителните колчета по част от трасето в Кресненското дефиле. Те доказаха, че могат да намалят тежките катастрофи с жертви, които бяха често явление в района.

„Това е нещо, което работи и пази човешки животи. Не трябва да бъде премахнато с лека ръка. Анализът на такава обезопасителна мярка трябва да се разшири и да се приложи на пътя край Микре, например. Този път можеше да ползва добрата практика на Кресна и да се похвалим в края на годината, че сме спасили човешки животи“, уточни Дунев.

И добави, че на критични участъци, в които се провеждат и автомобилни състезания – като прохода Шипка, се извършват ремонти, които пазят шофьорите – включително поставянето на специални предпазни прегради за мотористи.

А на любителите на високите скорости Румен Дунев препоръча да посетят „Писта София“, която ще събере най-добрите състезатели на България на 24 септември на пътен възел „Бояна“.

„Освен че ще направим уникално по мащабите си състезание, нашата цел като федерация е да приобщим всички млади хора с бензин и адреналин в кръвта, да създадем навици и през приложните шампионати те да станат професионални състезатели. Младите хора, които правят необмислени постъпки на пътя – пречупени през призмата на приложните шампионати един ден могат да станат шампиони на България“, убеден е Дунев.

Последното състезания на възел „Бояна“ е било през 2009 г. На състезанието в събота са поканени Петър Стойчев, Кубрат Пулев, Данчо Йовчев. Дунев уточни, че от 9 до 17:30 часа ще бъдат затворени бул. „България“ и едното платно на Околовръстното шосе.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ураганът потопи яхтата на Полихрон Луков! Остана му само
Next: Мъж заведе кървящата си жена в Спешното във Варна, а докторът се оказа пиян до козирката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.