Президентът Радев посегна и на правомощията на Гешев.
Министерският съвет отправя до Конституционния съд (КС) искане за задължително тълкуване на чл. 126, ал.2 във връзка с чл. 127 от Конституцията, свързано с правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност върху дейността на всички прокурори.
Това бе решено на днешното заседание на МС, съобщи Правителствената информационна служба.
Въпросът до КС е: „Систематичното тълкуване на чл. 126, ал.2 във връзка с чл. 127 от Конституцията на Република България допуска ли главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?”
Не изпускай тези оферти:
В искането си правителството поддържа, че правомощията на главния прокурор по визираната конституционна разпоредба са относими само към дейността на прокурорите при осъществяване на основната функция на прокуратурата като подсистема на съдебната власт.
В същото време главният прокурор по реда на надзора за законност възлага проверки във всички сфери на управление и на всички административни нива, за което има многобройни примери от годишните доклади за дейността на прокуратурата и от прессъобщения на институцията – възлагани са проверки в широк диапазон:
от разрешителните за носене и притежание на оръжия (независимо дали те са за лов, охрана, спорт и т.н.) до пътната маркировка и пътната сигнализация на магистралите и първокласните пътища в страната.
Изкуственото разширяване на сферите на правомощия в пълна степен важи и за разпоредени от прокуратурата проверки по сигнали или самосезиране.
Възприетата практика води до това, че обхватът на въздействие на главния прокурор надхвърля системата на прокурорските органи и потенциално засяга всички сфери на управление и органи на централната и местната власт, което не съответства на конституционната уредба, се сочи в искането.
Министерският съвет моли също КС да обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 145 от Закона за съдебната власт в отделни части, тъй като с тях се разширяват изключително правомощията на прокуратурата.
Още от Гешев:
Главният прокурор Иван Гешев коментира по време на заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, че искрено се надява да не изпаднем в конституционна криза, като част от това би било невъзможността ВСС да упражни правомощията си, регламентирани в Конституцията и законите на страната.
Той каза това по повод очакваното решение на Конституционния съд (КС) за мандата на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и във връзка с откриването на процедура за избор на директор на Националната следствена служба (НСлС).
Гешев допусна, че решението на КС за ИВСС ще касае и работата на Съвета, като добави, че в някои хипотези Прокурорската колегия може да не разполага с необходимия брой членове и гласове, за да упражни законовите си правомощията, както в случая с избор на директор на НСлС. Главният прокурор изрази надежда, че избор ще има и че ВСС ще може да упражнява правомощията си в пълен обем.
Конституционният съд ще реши на 27 септември дали е допустимо по Конституция да се преустанови дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) за неопределено време поради изтичане на мандата на главния инспектор и инспекторите, и неизбиране на нови от Народното събрание.
Министърът на правосъдието в служебния кабинет Крум Зарков обвърза предстоящото решение на КС по казуса с това как ще работи Висшият съдебен съвет, чийто мандат изтича на 3 октомври. Към момента за членове в новия състав на ВСС са избрани представители единствено от професионалната квота (съдийска и прокурорска), но не и от парламентарната, която се състои от 11 души.
По време на днешното заседание Прокурорската колегия единодушно откри процедура за избор на директор на Национална следствена служба (НСлС). Мандатът на сегашния директор на НСлС и заместник главен прокурор по разследването Борислав Сарафов изтича на 18 декември т.г. Право да издигат кандидати имат поне трима членове на Прокурорската колегия на ВСС, главният прокурор и министърът на правосъдието.