Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Възрастна жена разплака цяла България: Яденето ни съсипва! За 20 лв. кашкавал купува ли се?
  • Новини

Възрастна жена разплака цяла България: Яденето ни съсипва! За 20 лв. кашкавал купува ли се?

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
vzvuasurasutast.jpg

В не толкова далечното минало хората се лекуваха от стрес с шопинг, сега вече ходенето в магазина носи всичко друго, но не и спокойствие. Цените на основните продукти са твърде високи за джоба на средностатистическия българин, който трудно връзва двата края.

И това в много силна степен за малките населени места, където възможност за допълнителни доходи няма.

В благоевградското село Селище срещаме Елка Христова. Цените в магазина са й болна тема, защото от месеци насам погледне ли витрините и цените на тях, се хваща за главата. Най-страшно за нея е поскъпването на олиото.

В магазина Елка Христова винаги подминава рафтовете с меса и колбаси – за тях пари няма.

Не изпускай тези оферти:

„Не, постно си готвя, картофки изкарам си, ама си ходи и олиото, върви, а картофките си обичат мазнина… Ние не може да си купим вече, не може да си позволим.

Как да вземеш, 20 лева кашкавал взима ли се… 17-18 беше, са викат 20 лева е станал. То яденето ни съсипва. Цените са високи. Хляб, олио, захар, сол, накрая страшна цена“, каза тя пред Nova News.

Статистиката в селския магазин в Селище е красноречива. Там продуктите си стоят на витрините, няма кой да ги купи. Хората пестят даже и от хляба.

„И хляба некои взимат, днес вземе хляб, утре не взима. Другиден вземе. 2.80 е килограма българската захар, има и по-евтина, но хората си предпочитат българската, защото са берат лозята, трябва да сложиш качествено, за да изкараш…

Не купуват чак толкова, не е като друг път как купуваше, са взимат по 3-4 кг, а преди взимаха по един чувал – по 15 кг.“, споделя продавачката Елена Димитрова.

Да заменяш стоките от магазина с домашно приготвени вече не е особено изгодно, защото производителите гледат тренда на цените и също търсят повече пари. И това кара масово хората все пак да ходят в магазина.

Високите цени в Селище борят с икономии и променени навици – в магазина рестото се събира… до последната стотинка, колкото и ниска вече да е стойността й.

3486 българи са избрали ранното пенсиониране до една година преди навършване на възрастта, като са имали вече нужния стаж за пенсия, показват данните на НОИ за първите шест месеца на тази година.

Те обаче ще получават намалена пенсия пожизнено. Така към края на юни хората с орязани пенсии у нас са 30 771.

Броят им се увеличава спрямо миналата година, когато за първите шест месеца на годината по чл. 68а са се пенсионирали 2616 човека, а към края на 2021 г. хората с пожизнено намалени пенсии са били 23 452-ма.

Преди месеци Конституционният съд се произнесе, че пожизнено намалените пенсии са законни. Съдът отхвърлили искането на омбудсманът Диана Ковачева да се отмени пожизненото намаление на пенсиите.

Ковачева обжалваше чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, който предвижда пожизнено намаление на пенсията на хора, които са се пенсионирали до година преди навършване на възрастта, но с нужния осигурителен стаж. Те губят по 0,4% от пенсията си за всеки недостигащ месец.

Все по-малко хора успяват да се пенсионират и с по-висока категория труд у нас, показват данните на НОИ. Само 19 са хората, пенсионирали се с първа категория труд от общо 25 100 нови пенсионери с първи пенсии за първите шест месеца на годината.

36 души са се пенсионирали при втора категория труд, а останалите са полагали труд в най-масовата – трета категория или имат смесен осигурителен стаж.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ексклузивно! Организатор на разбит канал за бежанци се оказа служител на Съдебна охрана
Next: Навални: Мобилизацията ще доведе до огромна трагедия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.