Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обявиха Лоренцо на Софка за общодържавно издирване
  • Новини

Обявиха Лоренцо на Софка за общодържавно издирване

Иван Димитров Пешев септември 29, 2022
lroernasocaoscoas.png

Обявиха за общодържавно издирване сина на Софи Маринова Лоренцо за трафик на бежанци, съобщават пред Lupa.bg от пресцентъра на МВР в Бургас.

Първоначално полицията търсеше младежа само в родния му град Етрополе, но след като 5 дни не се появи, се наложи да го обявят за национално издирване.

Младежът се издирва за трафик на сирийци, допълниха от полицията.

21-годишният арестант Иван С., който бе задържан миналия петък да прекарва група бежанци край Русокастро, твърдял, че синът на Софи Маринова го взел от строителен обект в София, качил го на БМВ-то и закарал до Дебелт.

Не изпускай тези оферти:

На входа на селото, колата е спряна от патрулен автомобил и имената на двамата са записани в списъка на проверявани лица.

Иван С. твърди, че Лоренцо го оставил в Дебелт, дал му ключовете за джип „Сузуки Витара“, който бил с пълен резервоар и GPS точка, от която да вземе бежанците, както и указания за обратното връщане до София.

Иван качил нелегалните мигранти, но не е бил предупреден, че вече има нов пункт за проверка край Русокастро, където е станал лесна плячка на граничните служители.

21-годишният общ работник в строителството от София обявил пред разследващите, че ще разкаже всичко, защото бил ядосан, че пратен като пушено месо – неподготвен и подведен.

МВР са предприели мерки незабавно да разпитат Лоренцо, но той не бил открит на постоянния си адрес. Софи Маринова и мъжа й Гринго не давали обяснения къде е 20-годишният младеж. Телефонът му също не отговарял.

Още криминални:

„Полицайката, която е разговаряла с Димитър Любенов веднага след тежката катастрофа с караното от него „Порше“ на Околовръстното шосе в София, е водела беседи с него и му е оказвала психологическо съдействие.: Това обясни пред Нова телевизия главен комисар Станимир Станев, заместник-главен секретар на МВР.

Според очевидци, след инцидента, при който загина французин, а съпругата му беше тежко ранена, е била забелязана полицайка „в неестествена близост с извършителя на престъплението и неговия съдружник“, която имала „непристойно поведение“.

„Колежката е изпратена там с една единствена цел. Извършителят на деянието е бил с употреба на алкохол и кокаин. Неговото поведение е било от плач до агресия“, посочи главен комисар Станев.

„С цел да се извърши нормален оглед, колежката е изпратена там да му окаже психологическо съдействие“, добави той.

По думите му, случаите на Любенов и Георги Семерджиев са много различни. Общото между тях е само карането с висока скорост и употребата на наркотични вещества.

„Скоро във всяка една патрулка ще бъде въведено POS терминално устройство и, когато на шофьор се връчи фиш, той ще може да го заплати на място“, обясни главен комисар Станев.

По думите му, цената за купуване на гласове се повишила. Масово вече се плащат по 100 лв. Той разкри и нова схема, която се практикува на тези избори: „Фирми, близки до общините по места. Фирми, на които се възлагат определени работи, генерират печалба и част от тази печалба се заделя за купуването на гласове“.

„Да речем почистване на някое дере или корито на река. И за благодарност те трябва да заделят известна сума за купуване на гласове. Трудно се доказва. Забелязано е на няколко места в България“, добави той.

„Става дума за всякакви общини, но най-вече за по-малко. Там най-лесно се изкривява вотът“, каза той и уточни, че се работи за достигане до „върха на пирамидата“, което в случая е кметът на съответната община.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асът на бойната авиация Пейо Дончев се разби с изтребител Су-25
Next: Трагедия във велинградско село, 20-годишен е мъртъв, ученик е в болница

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.