Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицаи отвориха спряла на АМ Хемус кола и се вцепениха от гледката
  • Новини

Полицаи отвориха спряла на АМ Хемус кола и се вцепениха от гледката

Иван Димитров Пешев септември 29, 2022
hehemhasuhuashas.jpg

Задържаха шофьор в колата му, заспал с пистолет в ръка на АМ „Хемус“, съобщиха от полицията. Малко след 7:00 часа тази сутрин е получен сигнал за шофьор, който криволичел по автомагистрала „Хемус“, в посока София.

При обход на участъка – към 346 км на магистралата – униформените са установили спрелия в аварийната лента автомобил. На шофьорската седалка е лежал мъж и държал оръжие в ръката си.

Мястото е било обезопасено, а за съдействие пристигнал екип на сектор „Специални тактически действия“ към ОД на МВР-Шумен. Мъжът не е изпълнил разпореждане да отвори вратата, която е била заключена, затова последвали действия за принудителното му извеждане от автомобила и изземване на оръжието.

Установена е самоличността му – 21-годишен мъж. Газовият пистолет не е регистриран, а колата е с прекратена регистрация, след като му бил съставен акт за дрифт в началото на септември в Търговище.

Не изпускай тези оферти:

Той е имал книжка от година и половина и е многократно глобяван за превишение на скоростта. Младият мъж е арестуван за 24 часа.

Още криминални:

„От две години прокуратурата говорим, че това е един социален проблем. Бих го нарекъл социална епидемия и резултатът е никакъв. Няколко парламента, министри и кой ли още не, се занимаваше с хладилника в държавното жилище, който е държавна собственост, с дипломата ми преди 30 години, но никой не се занимава с реалните проблеми на българските граждани“. Така главният прокурор Иван Гешев коментира зачестилите смъртни случаи на пътя.

„Къде виждате държава? Може би виждате държава в това, което се е случило снощи – отново дрогиран шофьор с висока скорост уби 22-годишно дете около Шумен, второ е с телесна повреда. Може би виждаме държава в сгазените полицаи в Бургас, или може би колегата, който беше убит отново от пиян шофьор, или може би за случая на околовръстното“, пита Гешев.

„Прокуратурата като една от малкото стабилни институции в държавата, винаги е била за това, че трябва да работи с всички държавни институции в интерес на българските граждани и единственият враг е престъпността“, заяви Гешев.

„Ние не робуваме на лично его, няма лични, партийни и корпоративни цели, единствените ни цели са да работим за българските граждани. Аз нямам проблем да работя с който и да е правосъден министър“, заяви главният прокурор.

Още криминални:

Пожар лумна в жилищна сграда е центъра на Пловдив. Огънят тръгнал малко преди полунощ и бил забелязан от съседи, пише „Марица“. Веднага бил подаден сигнал на тел. 112. Към мястото на огнената стихия е изпратена пожарна.

Докато чакали пристигането на екип, съседите не губили време, а се заели да се борят с пламъците. Успели да ги погасят.

Когато пожарникарите влезли в пламналата къща, открили 30-годишен пловдивчанин. Той бил обгорял, в безпомощно състояние. Откаран е в болница.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща прегази нападател на сина си и смаза с бухалка негов приятел край град Врана
Next: БСП готова с оправдание при изборен крах: Радев ще бъде обявен за виновен заради гласовете?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.