Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсиониран лекар твърди: Ако натиснете тези точки по тялото, всяка болка ще изчезне само за 30 секунди
  • Новини

Пенсиониран лекар твърди: Ако натиснете тези точки по тялото, всяка болка ще изчезне само за 30 секунди

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
penoasinasonasaa.jpg

Въпреки че не е медицински признато лечение в по-голямата част от света, акупресурата се практикува от хиляди години.

Мнозина са успели да намалят болката си с помощта на този метод.

И така, най-популярните методи за акупресура , споделени в социалните мрежи, са тези на пенсиониран сибирски лечител . Цялата процедура отнема само няколко секунди, така че си струва да опитате.
ВЕЖДИ

акупресура вежди

Не изпускай тези оферти:

Точно над носа, където се събират веждите и където се намират фасциалните синуси. Натиснете силно, за да облекчите болката.
СЛЕПООЧИЯ

акупресура слепоочия

Нашите слепоочия понасят най-голям мускулен стрес. Опитайте да ги масажирате нагоре и надолу, за да намалите главоболието.
ВЪРХЪТ И ОСНОВАТА НА ГЛАВАТА

самомасаж болка

Тази акупресурна точка се намира между шията и главата в самия корен на главата. Масажирайте тази част с кръгови движения.
МЯСТОТО МЕЖДУ ПАЛЕЦА И ПОКАЗАЛЕЦА

акупресура срещу болката

Това е страхотна точка за акупресура и се използва най-вече при силно главоболие.
ПАЛЕЦЪТ И ПРЪСТА ДО НЕГО НА КРАКАТА

акупресура крака

Между палеца и следващия пръст на крака, на около 2 см от пръстите на краката, има акупресурна точка. Натиснете и болката ще изчезне.
УШИ

акупресура уши

Масажирайте ушите с пръсти с кръгови движения. Този масаж раздвижва някои акупресурни точки, така че ще се почувствате много по-добре.
ОЧИ

самомасаж акупресура

Мястото между веждите, над носа, се нарича „трето око“. Това е още една точка, която при натискане може да успокои главоболието.
ГОРНАТА ЧАСТ НА ДЛАНТА

акупресура ръка

Ако сте уморени или стресирани, опитайте да разтриете горната част на дланта си за няколко минути и ще почувствате възвръщане на енергията. Защо да пиете кафе или енергийни напитки, когато имате естествен начин за възстановяване на енергията?
СТЪПАЛО

акупресура стъпала

Натиснете средната част на стъпалото, за да се отървете от досадното главоболие, причинено от стрес.
АКУПРЕСУРНИ ТОЧКИ

акупресурни точки

Използвайте пръстите си, за да натиснете акупресурните точки. Когато активирате тези точки, те освобождават мускулното напрежение и подобряват кръвообращението.

Още рецепти:

Лимонада по турски – освежаваща напитка за летните дни

Напитката е богата на витамин С, отлично освежава и утолява жаждата. Но дори и през зимата ще ви бъде полезна, ако внезапно се разболеете. Това е кралицата на безалкохолните напитки на всяка празнична трапеза. Децата също харесват тази лимонада.

Приготвя се по различни начини, но този конкретен вариант ми харесва, защото не се вари, което означава, че запазва всички витамини. Приготвянето е изключително лесно.

Необходими са ви:вода – 2 ллимони – 2 бр.портокал – 1 бр.захар – 160-200 г

Приготвяне:Разтворете захарта във водата.

Измийте плодовете и настържете кората.

Добавете кората към подсладената вода.

Добавете и изцедения лимонов и портокалов сок.

Изсипете в бутилка и разклатете.

Прецедете сместа.

Вижте още: Запазете добрата си памет и подобрете работата на мозъка!

Добавете листа от мента или стрък розмарин към лимонадата.

Покрийте с прозрачно фолио и оставете в хладилника за няколко часа или за една нощ.

Вашата лимонада по турски е готова! Споделете

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж, седнал на тротоара – 60 ст. не му стигат за лекарствата
Next: Едно младо момиче: Адът се отвори със смъртта на дядо ми, сега всеки ден ме унижават, че съм бедна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.